Лий Чайлд - Издирваният

— Моят екип криминолози отиват при Делфуенсо.

— Именно за нея би трябвало да говорим — кимна Ричър. — Как е възможно Бюрото да прекрати случай, при който загива невинен човек?

— Случвало се е и преди — сви рамене тя.

— Но фактите остават.

— Ние не оспорваме смъртта на Делфуенсо. Хора умират всеки ден.

— А как е умряла?

— Никой не знае. Пътувала е до съседния щат със собствената си кола. После колата се запалва. Вероятно самоубийство. Може би се е нагълтала с хапчета и е спряла да изпуши последната си цигара. Която впоследствие е паднала някъде в колата. Никога няма да разберем, защото всички доказателства са били унищожени от пожара. Включително флаконът с хапчетата и всичко останало.

— Това ли е сценарият на шефа ти?

— Проблемът вече е местен. С него ще се заеме шериф Гудман. Което едва ли ще се случи, защото някой със сигурност ще се погрижи и за него.

— А какво става с изчезналия свидетел? И той ли е изтрит от схемата?

Соренсън пак сви рамене.

— Никому неизвестен местен фермер, доказан любител на чашката, живее под наем, без сериозна партньорка. Хора като него изчезват постоянно. Някои се появяват отново, други — не.

— И това ли е по сценария?

— Всичко трябва да има приемливо обяснение. Нито прекалено прецизно, нито прекалено общо.

— А защо продължават да ти звънят, след като разследването е било прекратено преди двайсет минути? — попита Ричър. — Първо Мама Сил, а след това и твоите криминолози.

— Защото разполагат с номера на джиесема ми и звънят директно, без да минават през Оперативното бюро — отвърна с леко забавяне Соренсън. — Вероятно все още не знаят за решението.

— А кога ще научат?

— Надявам се да не е скоро. Най-вече криминолозите. Искам да знам как Кинг и Маккуин са задържали Делфуенсо на задната седалка. В смисъл, кой би останал доброволно в горяща кола? Сядаш и чакаш да изгориш? Няма начин. Всеки би се борил за живота си.

— Първо са я застреляли — отвърна Ричър. — Това е повече от ясно. Просто са я убили.

— Надявам се да е така.

— Може би криминолозите няма да са в състояние да го докажат.

— Стига ми и индикация. Някакви обосновани предположения. Това със сигурност ще го получа, защото хората ми са много добри.

— Вероятно шефът ти ще ги прибере всеки момент.

— Той изобщо не знае къде се намират и с какво се занимават. А пък аз ще пропусна да му кажа.

— Не му ли докладват лично?

— Не, докладват на мен. Аз съм прекият им контакт.

Тя продължаваше да натиска газта. Слънцето още беше зад тях и колата хвърляше продълговата сянка върху асфалта. Дъждовните облаци бяха все така ниско надвиснали, но далечният хоризонт беше ясен.

— След като случаят е приключен, Оперативното бюро в Омаха вече не се нуждае от никакви доказателства за работата, която е свършена през нощта — замислено подхвърли Ричър. — Защото през нощта не е имало работа. Защото в Небраска не се е случило нищо.

Соренсън не отговори.

— А след като случаят е приключен, на кого му трябват заподозрени или свидетели? — продължи той. — Никой нищо не е направил, никой нищо не е видял. Защото не се е случило нищо.

Мълчание.

— А след като разследването е прекратено, значи няма да има нова информация, която да ми подадеш.

Соренсън мълчеше.

— След всичко това възниква въпросът какво правя още в тази кола — каза Ричър.

Мълчание.

— И аз ли съм в сценария? — продължи той. — Някакъв неизвестен, безработен и бездомен бивш военен? Необвързан и дори без къща под наем? Хора като мен непрекъснато шетат насам-натам, нали? Едно много удобно обстоятелство за всички заинтересовани. Защото съм последният човек на света, който би сложил кръст на това, което се случи. А аз знам какво се случи. Видях Кинг и Маккуин. Видях и Делфуенсо с тях. Знам, че тя не е шофирала собствената си кола до съседния щат. Знам, че не е гълтала никакви хапчета. От всичко това стигам до заключението, че ще изтрият и мен.

Соренсън все така мълчеше.

— Искам да ми отговориш на един въпрос, Джулия — продължи той. — Обсъждахте ли ме с твоя шеф, докато бях под душа?

— Да — отвърна тя.

— Какви са заповедите, които получи?

— Да те закарам в управлението. Въпреки всичко.

— Защо? Какъв е планът?

— Не знам — отвърна Соренсън. — Трябва да те сваля на паркинга. Това е всичко, което ми каза.

Ричър изразходва цяла минута, за да обмисли разновидността на един проблем, който беше имал съвсем наскоро: как от предната дясна седалка да елиминира шофьор, който кара по магистралата със сто и двайсет в час. Голямо, вероятно невъзможно предизвикателство, дори при наличието на предпазни колани и въздушни възглавници. Рискът бе твърде голям. Прекалено много невинни участници в движението. Хора, които отиват на работа. Старци, които пътуват да видят близките си.