Лий Чайлд - Издирваният

Не откри нищо.

Къщата на свидетеля се оказа повече от скромна. Преди години вероятно бе била център на самостоятелна ферма от 200–300 декара, но днес, след няколко вълни на окрупняване, представляваше просто жилище, дадено под наем или безплатно на селскостопански работник. На места покривът ѝ беше хлътнал. Застинала, безжизнена, тъмна постройка. Гудман слезе от колата и започна да чука и блъска по заключената врата. Подвикна няколко пъти, после се въоръжи с търпение и зачака.

Три минути по-късно на прага се изправи разрошена жена, облечена в пижама. Тази, с която свидетелят живееше на семейни начала. Не, той още не се бил прибрал. Не, нямал навик да скита по нощите. Да, винаги се обаждал, когато се налагало да закъснее. Не, тя нямала никаква представа къде може да бъде.

Гудман се върна в колата и подкара по обратния път към помпената станция. Бавно и внимателно, с включен прожектор. Този път обръщаше по-голямо внимание на левия банкет и оглеждаше замръзналата земя поне на двайсетина метра встрани.

Не забеляза нищо.

В крайна сметка се принуди да обиколи и другите, не толкова преки пътища, подреждайки ги според вероятността изчезналият мъж да е поел по някой от тях. От географска гледна точка неговият район беше съвсем прост. Централните пътища го разделяха на четири квадранта — северозападен, североизточен, югоизточен и югозападен, — всеки от тях в различна степен на икономическо развитие. Възможно беше свидетелят да е тръгнал към дома си по някой от обиколните пътища. Възможно, но малко вероятно. Бензинът беше скъп и едва ли някой бе склонен да навърта допълнителни километри. Нищо не сочеше, че този човек поддържа извънбрачни връзки и че някоя дама очаква посещение в късните часове на нощта. Но Гудман беше съвестен служител на закона и провери дали е така.

Никъде в северозападния квадрант не откри паркиран форд рейнджър. Нито в североизточния. Нито в югозападния.

Югоизточният беше най-малко вероятен. За да стигне до него, човекът би трябвало да потегли в обратна на дома си посока. Но защо да го прави толкова късно, след полунощ? Освен това югоизточният квадрант беше предимно с търговски обекти. Те се издигаха от двете страни на второстепенния път, водещ на юг. Също както и покрай пътя, който водеше на изток. Там се намираха множество магазини за семена, дрехи, хранителни стоки, оръжие. Имаше и заложни къщи. Плюс една аптека и голямо представителство на тракторите „Джон Диър“. Но всички тези заведения затваряха в пет следобед. През нощта местата за паркиране пред тях бяха празни, както и дворовете отзад. Имаше и множество стари хамбари, превърнати в складове. Всичките бяха заключени.

Но въпреки това шериф Гудман ги провери. Той беше много съзнателен служител на закона. Подкара бавно на юг и огледа алеите между сградите. После обърна и потегли на север, взирайки се в празните терени, а след това отново зави на юг, за да инспектира другата страна на пътя.

Не откри нищо. Провери и пътя на изток, чак до откритото поле. Върна се обратно и се зае да оглежда алеите, задните дворове и местата за паркиране пред магазините.

И най-после го откри.

Стар пикап форд рейнджър, паркиран плътно зад железарския магазин на Гас Бантри.

Ричър сгъна подобието на карта и го пъхна в задния си джоб. После пристъпи към прозореца на офиса. Навън все още беше тъмно, но утрото беше близо.

— Ще ми отпуснеш ли една стая? — обърна се към дебелия мъж той.

Онзи не отговори.

— Аз ще ти дам пари, а ти ще ми дадеш ключ — бавно поясни Ричър. — Нали това ти е бизнесът?

Човекът се мушна зад гишето и откачи ламинирана табелка от стената. На нея с бледо мастило беше изписано едно просто изречение: Управата си запазва правото да отказва обслужване. Табелката беше покрита с миниатюрни парченца гипс, посипали се от дупката, която бе пробил куршумът.

— Хей, не ме ли чу, че разговарям с властите? — подхвърли Ричър. — Много приятелски. Аз съм от добрите.

— Не ща повече неприятности — отсече дебелият мъж.

— За тази нощ си получи порцията — увери го Ричър. — Оттук нататък ще се провежда разследване. Като нищо ще ти се наложи да настаниш десетина агенти за една седмица. Или повече и за по-дълго време. Как ти се струва това на фона на средната ти зимна посещаемост?

Онзи замълча.

— Добре, в такъв случай ще се преместим някъде другаде — въздъхна Ричър.

— Четирийсет долара.

— Двайсет.

— Трийсет.

— Не ставай алчен. Тези хора имат бюджетен лимит. Ако видят нещо, което не им харесва, като нищо ще звъннат на данъчните. Ей така, за кеф.