Лий Чайлд - Издирваният

— Свързах се с бензиностанцията в Айова — осведоми я той.

— Вие ли, сър?

— Тъй и тъй съм буден… Реших да свърша нещо полезно.

— И?

— Нямат видеокамери.

— Но?

— Нощна смяна е едно будно и очевидно умно хлапе. Предложи ми доста логична и смислена версия.

— Каква по-точно?

— Колата била тъмносин шевролет импала. Не е запомнил номера. В нея имало трима мъже и една жена. Отначало жената и единият от мъжете останали в колата. Вторият наливал бензин. Току-що открихме, че е използвал фалшива кредитна карта.

— Тази карта има ли нещо общо с другата, използвана на летище Денвър?

— Според нас не. Издадена е от друга институция. Второто интересно нещо според младежа е, че резервоарът на колата е побрал едва шестнайсет литра. Това му се сторило доста странно. Средното зареждане на бензиностанция в подобен район било около четирийсет и пет литра. Изключение правели само покупките на литър-два, когато хората искали да заредят косачката в двора си.

— Това означава две неща: или са налели малко бензин, защото са били близо до крайната си цел, или са зареждали наскоро преди това.

— В момента проверяваме дали същата карта е използвана и на други места. Резултати все още нямаме. Но както и да е. Докато двамата зареждат колата, третият влиза в магазина, изчаква вратата да се затвори зад него и пита за монетен автомат.

— Това е бил шофьорът?

— Да. Младежът го описа като огромен мъж със счупен нос, по който имало следи от засъхнала кръв. Призна, че в началото се поуплашил. Мъжът приличал на бандит от гангстерски филм. Страшен, с мръсни дрехи и разрошена коса. Но говорел нормално и дори любезно. Младежът му показал телефона, който бил някъде около тоалетните и не се виждал отвън. Затова не можа да каже дали мъжът го е използвал. После в магазина влязъл вторият мъж, който до този момент си седял в колата. Насочил се към тоалетната. Онзи от гангстерския филм взел кафе за всички и излязъл навън в компанията на втория. Колата потеглила нормално и поела в южна посока.

— Атмосфера? Нещо необичайно?

— Нищо за отбелязване. Било след полунощ, всички изглеждали малко уморени и разсеяни. Не си разменяли реплики на висок глас, липсвало напрежение. А доколкото разбрах, изобщо не са бързали.

— Прослушахте ли обаждането на спешния телефон, сър?

— Да. Очевидно са преценили, че трябва да ми изпратят едно копие от записа.

— Нещо направи ли ви впечатление?

— Изразът вероятно . Нещо не ми се връзва. Ако е един от тях, той би трябвало да знае къде е извършено престъплението. И щеше да каже: разполагам с информация за Омаха, Небраска. Точка.

— Мислите ли, че е един от тях?

— Мисля, че е бияч на ниско ниво. Той шофира, той носи кафетата. Не знае никакви подробности.

Глупости, помисли си Соренсън. На мен изобщо не ми звучи като ниско ниво. Бих казала, че звучи по-умно от теб, Железния.

— Благодаря за информацията, сър — рече тя.

— Ще поддържаме връзка — отвърна старши агентът и затвори.

Соренсън отново натисна газта. Умът ѝ работеше напрегнато. След един-два километра намали на сто и трийсет и отново включи гласовата си поща. Усили звука и прослуша записа още веднъж.

Просто ме свържете, по възможност веднага.

Първата фраза на едрия мъж е разумна, търпелива и достатъчно ясна.

Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска. Добър постановчик, който предлага съвсем уместно встъпление. Но без желания резултат. Дежурният оператор не включва в първия момент. Едрият мъж губи търпение. Просто ме свържете, по възможност веднага. Тези думи са произнесени нервно, задъхано, леко ядосано. С ясно доловимо ударение върху веднага . Признак на отчаяние. Сякаш иска да каже: Аз направих първата стъпка от ритуалния танц и наистина не разполагам с никакво време. И наистина не разбирам защо не схващаш какво ти се казва!

После разговорът прекъсна. Не защото едрият мъж бе променил намеренията си, а защото времето му изтичаше. Защото другият бе тръгнал към тоалетната.

Едрият мъж беше един от тях, но се бе превърнал в предател.

Ричър опря длани на пода и се изправи на колене. После се завъртя, погледна дебелия мъж на прага на офиса и каза:

— Ще взема назаем колата ти.

— Какво?! — втренчи се в него мъжът.

— Колата ти. Още сега.

— Изключено!

Беше към трийсетгодишен, с оредяваща коса, висок към метър и седемдесет и почти толкова широк, облечен с бяла риза и червен пуловер без ръкави.