Лий Чайлд - Издирваният

— Да знаеш, че заради теб ченгетата ще бъдат тук всеки момент.

* * *

Джулия Соренсън чу сигнала на мобилния си телефон, достигнал до нея през грохота на двигателя. На имейла ѝ беше прикачен аудио файл, изпратен от дежурния диспечер във Вашингтон. Телефонът ѝ беше свързан със стереоуредбата на колата — една от фабричните екстри на фирмата „Форд“, която не беше нищо особено, но предлагаше ясен и силен звук. Завъртя копчето за усилване, натисна клавиша за възпроизвеждане и изслуша 15-секундния запис на разговора между двама мъже — единият в Хувър Билдинг, а другият някъде в Айова.

— ФБР. Какъв е спешният ви случай?

— Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

— От какъв характер е вашата информация?

— Просто ме свържете, по възможност веднага.

— Как се казвате, сър?

Моментна пауза, тишина, после:

— Или ме свържете веднага, или ще изгубите работата си!

Още една пауза, миг тишина, след това друг сигнал за набиране.

После нищо.

Соренсън пусна записа отначало, стараейки се да слуша само гласа на информатора, а не и този на дежурния.

Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

Просто ме свържете, по възможност веднага.

Или ще ме свържете веднага, или ще изгубите работата си.

Шест секунди. Двайсет и осем думи, изречени с напрегнат и едновременно с това странно търпелив глас. Силна носова интонация, съответстваща напълно на лошо счупен нос. Съгласната М звучеше по-скоро като Б.

Информация се чуваше като инфорбация , а Омаха — като Обаха .

Превъртя записа и го пусна отново.

… вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

… или ще изгубите работата си.

Без съмнение напрегнатият и едновременно с това търпелив глас принадлежеше на човек, който бе свикнал да провежда важни оперативни разговори и да издава заповеди. Човек, който бе наясно, че дори внимателните и умни слушатели се нуждаят от шанс, за да смелят информацията. Но той не беше просто бизнесмен. Дори човек, свикнал да сключва сделки за милиони по телефона, щеше да бъде малко по-възбуден, когато звъни посред нощ на спешната линия на ФБР. Този мъж обаче говореше така, сякаш това за него е ежедневие. Фразата вашето оперативно бюро сочеше, че на практика той е извън системата на ФБР, поне в настоящия момент, но знае много добре как действа тя. От друга страна, думата вашето звучеше така, сякаш той се чувства над него и като част от него, или от неговия свят. Вашето оперативно бюро, моето оперативно бюро.

Друг интересен израз беше вероятно . Премерен, обмислен, интелигентен. Сякаш този човек бе стопроцентово сигурен, че му трябва Омаха, но не желае да опорочи процеса с някакво предварително убеждение, което по-късно може да се окаже погрешно. Или пък, че има желание да привлече дежурния оператор на своя страна, да го превърне в нещо като партньор, позволявайки му да участва до някаква степен във вземането на крайното решение. Да смаже зъбните колела, да ускори нещата.

Вътрешното ѝ чувство продължаваше да настоява, че това е човек, който е свикнал да провежда важни оперативни разговори и притежава много силен бюрократичен инстинкт.

Изразът или ще изгубите работата си . Предшестван от много кратка пауза за размисъл. Този човек прекрасно знаеше какво да каже. Личеше си, че е имал и предишен опит с дежурни офицери, а може би някога и той самият е бил такъв.

И тъй, какво бе правил този човек зад волана на пълен с убийци и заложници автомобил?

И защо набираше спешния телефон на ФБР, а след това затваряше?

Разсъжденията ѝ бяха прекъснати от звъненето на собствения ѝ телефон. Монотонен електронен сигнал, който екна през тонколоните на таблото и задния капак. Тя се пресегна да намали звука и докосна бутона за приемане. Обаждаше се дежурният офицер от Оперативното бюро в Омаха. Същият, който беше закъснял да вдигне слушалката.

— Шефът иска да говори с теб и чака на другата линия — обяви той.

Соренсън намали скоростта на сто и двайсет, огледа пътя пред себе си и зад себе си, след което леко кимна.

— Свържи ме.

Разнесе се остро прещракване, усилено от стереосистемата на колата.

— Соренсън? — прозвуча мъжки глас.

— Аз съм, сър.

Специалният агент, който беше неин надзорник. Нейният шеф. Казваше се Пери, петдесет и четири годишен, напълно отдаден на работата си, безкрайно амбициозен. Малкото му име беше Антъни. Подчинените му го наричаха зад гърба му Железния. Вероятно заради бучката желязна руда, която се намираше на мястото на сърцето му.