Лий Чайлд - Издирваният

Втората снимка беше на същото лице, но черно-бяла, с лошо качество. Почти сигурно направена от охранителна камера. Изпъстрена с черни точици, леко размазана от движението на евтиния обектив и от луминесцентното осветление. Очите обаче се виждаха съвсем ясно. Бенката също беше там, на същото място, уникална като баркод или пръстов отпечатък, категорична като ДНК проба.

— Къде е направена? — попита Соренсън.

— На гишето на агенцията за коли под наем в Денвър — отвърна криминологът. — Жертвата е наела маздата лично днес сутринта, малко след девет. Всъщност вече вчера сутринта. Километражът показва, че е тръгнал директно за Небраска, с незначителни отклонения.

— Това е доста път.

— Малко повече от хиляда и сто километра. Десет до единайсет часа. Едно спиране за зареждане. В момента резервоарът е почти празен.

— Сам ли е пътувал?

— Не знам — сви рамене криминологът. — Не съм бил там.

Предпазлив тип от старата школа, внимателен към детайлите, вероятно в лошо настроение. Нощна смяна на кучешки студ насред нищото.

— Най-доброто ти предположение? — подхвърли Соренсън.

— Аз работя с факти — отвърна криминологът. — Не използвам предположения.

— Тогава разсъждавай.

Криминологът направи гримаса.

— По задната седалка липсват веществени доказателства — каза той. — В замяна на това и по двете предни седалки има следи. Това сочи, че е пътувал с още един човек, вероятно от Денвър. Има и друга версия — да е пътувал сам, а следите по втората седалка да са от двамата извършители, които са се придвижили до тук с тази кола.

— Да или не?

— Бих казал, че е пътувал сам. На шофьорската седалка има доста повече следи в сравнение с другата.

— Които се дължат на хиляда и сто километра път, сравнени с петкилометров пробег на местна почва?

— Не мога да правя такива сравнения. Обикновено повечето следи се изтъркват още през първите няколко минути на карането.

— Да или не на базата на вашия опит?

— Вероятно да. Шофьорската седалка носи следи от продължителна употреба за разлика от тази на пътника.

— А как са пристигнали двамата извършители? Само по костюми, без връхни дрехи?

— Нямам представа, госпожо — отвърна криминологът и се отдалечи по посока на колата.

— И аз нямам — въздъхна Гудман. — Моите хора не са видели изоставени коли. Специално им наредих да си отварят очите.

— Очевидно не са изоставили кола — каза Соренсън. — Ако са имали своя, нямаше да отвлекат сервитьорката от бара. А ние трябва да разберем откъде се е появил четвъртият пътник. И да научим къде е бил, докато приятелите му са си вършили работата в бункера.

— Поне той бие на очи.

— Точно така — кимна Соренсън. — Горила с размазана физиономия. Всеки би го запомнил.

Телефонът ѝ иззвъня и тя натисна копчето. Гудман забеляза как изправя гръб и лицето ѝ се променя. Тя слуша около половин минута, после кимна и каза:

— Добре. — След малко добави: — Ще имам грижата.

След това прекъсна връзката.

Изправеният гръб влизаше в противоречие с думите ѝ. Все пак беше казала „добре“, а не „слушам, сър“.

Значи не беше разговаряла с никой от шефовете си. Нито с този от местното оперативно бюро, нито с главния във Вашингтон.

— Кой беше? — не се стърпя Гудман.

— Дежурният офицер в един от отделите на Лангли.

— Лангли, Вирджиния?

Соренсън кимна.

— Току-що и ЦРУ прояви интерес към тази бъркотия — обяви тя. — А аз трябва да им изпращам междинни доклади през цялата нощ.

Да неутрализираш човек на седалката до теб, докато шофираш със сто и двайсет километра в час, си е сериозно техническо предизвикателство. За него се изисква особена комбинация от движение и неподвижност. Кракът ти не трябва да се отмества от педала на газта, а това означава неподвижност. Както на торса, така и на бедрата. А също и на лявото рамо. Можеш да движиш единствено дясната си ръка, което означава кос удар с ръба на дланта в главата на пътника.

Но подобен удар щеше да бъде сравнително слаб. По-лесно би било да се престори, че се почесва по лявото си рамо, а оттам десният му юмрук да опише широк полукръг. Но арматурното табло на шевито беше доста повдигнато, а огледалото за обратно виждане се намираше ниско. По тази причина ударът трябваше да бъде много прецизно насочен в наличната празнина, след което посоката му да бъде променена рязко нагоре.

Ръцете на Ричър бяха дълги и това налагаше да държи лакътя си свит, за да избегне сблъсъка на юмрука си с предното стъкло. Едно доста трудно упражнение при задължителна неподвижност на лявото рамо. На теория евентуалният лек слалом по широкото пътно платно при скорост сто и двайсет километра в час би трябвало да бъде овладян без проблеми, но нямаше никакъв смисъл да обявява враждебни намерения, а през следващите пет секунди да държи кормилото с две ръце, борейки се с поднасянето. Това несъмнено би дало възможност за реакция на човека до него.