Лий Чайлд - Издирваният

— Четирима пътници?

— Снимката е доста тъмна, но фигурите им се виждат достатъчно ясно — отвърна капитанът от щатската полиция на Айова. — Двама отпред, двама отзад. А моят сержант е запомнил шофьора.

— Мога ли да говоря с него?

— А аз мога ли да вдигам блокадата?

— След като поговоря с вашия сержант.

— Добре, изчакайте за момент.

В слушалката прозвучаха драскащи звуци на фона на работещ автомобилен двигател.

— Били сме още по-далече от истината — подхвърли на Гудман тя. — В колата е имало четирима.

После нещо изщрака.

— Госпожо? — чу се гърлен мъжки глас.

— Кой беше в онази кола? — директно попита тя.

— Запомних главно шофьора — отвърна сержантът.

— Мъж, жена?

— Мъж. Едър, със счупен нос. Доста зле. С открита рана. С тази размазана физиономия приличаше на горила.

— Юмручен бой?

— Да, самият той го потвърди. Но не е станало в Айова.

— Разговаряли сте с него?

— Съвсем накратко. Беше доста любезен. Нищо за отбелязване освен споменатия нос.

— Нервен ли беше?

— По-скоро спокоен и някак примирен. Малко странно с този нос. Би трябвало да е в болница.

— Как беше облечен?

— С дебела шуба.

— А другите пътници?

— Не си ги спомням добре.

— Не давате показания пред съда, сержант. Не сте под клетва. Ще ми помогне всичко, което си спомните.

— Имам само бегли впечатления. Не бих искал да ви подвеждам.

— Всичко ще ми бъде от помощ.

— Е, добре. Според мен приличаха на Питър, Пол и Мери…

— На кого?

— Кънтри певци от едно време. Вероятно вие още не сте били родена. Обличаха се еднакво, защото пееха заедно. Двама мъже и една жена.

— Сини дънкови ризи?

— Точно така. Като кънтри трио. Помислих си, че багажникът е пълен с китари. Вероятно пътуваха от едно нощно шоу към следващото. Понякога срещаме и такива хора. Жената беше силно гримирана, сякаш току-що беше слязла от сцената.

— Но шофьорът беше различен, така ли?

— Според мен той беше мениджърът. Или охраната. Едър и силен. Но това са само бегли впечатления, както вече споменах.

— Нещо друго?

— Моля да не споменавате името ми.

— Няма.

— Усещаше се някакво напрежение. Жената изглеждаше ядосана. Или по-скоро изпълнена с омраза. Помислих си, че представленията им не вървят много успешно и тя иска да си ходи. Но се е оказала малцинство. Сама срещу двама, а може би срещу трима, ако и мениджърът е имал право на глас. Въпреки късния час тя изглеждаше нащрек, сякаш беше намислила нещо. Поне аз останах с такова впечатление.

Соренсън замълча.

— Те ли бяха обектите? — попита сержантът.

— Само двамата мъже с дънковите ризи.

— Съжалявам.

— Грешката не е ваша.

Телефонът премина в ръцете на капитана.

— Госпожо, вие казахте да търсим двама бегълци, а не кола, пълна с водевилни изпълнители — обяви той.

— Грешката не е ваша — повтори тя.

— Може ли вече да вдигаме блокадата?

— Да — отвърна Соренсън. — Искам да обявите регистрационния номер за издирване и на изток от вас.

— Аз нямам екипи на изток, госпожо. Бях принуден да ги събера всичките тук, на това място. Ще трябва да се примирите с факта, че вашите бегълци отдавна са далече.

* * *

Ричър можеше да намига само с лявото си око. Наследство от детството. Като дете спеше повече на лявата си страна. При събуждане лявото му око оставаше притиснато към възглавницата, а с дясното оглеждаше спалнята, в която се намираше. Не беше сигурен, че Делфуенсо вижда лявото му око. Не и в огледалото за обратно виждане, така както беше нагласено. А и примигването не беше препоръчително при сто и двайсет километра в час. По тази причина отлепи дясната си ръка от скоростния лост, за да привлече вниманието ѝ, после я спусна обратно.

Палецът му щръкна наляво. Сега, без участието на огледалото, лявото си беше ляво. Нямаше обърнати образи. Почука три пъти с показалеца си. После само веднъж, сочейки наляво. Обърна посоката надясно и почука девет пъти. Пръстът му се белееше достатъчно ясно на фона на слабата светлина от таблото. Наляво десет пъти, пауза. Отново наляво веднъж, после три пъти. Накрая завърши с единайсет, погледна в огледалото и въпросително повдигна вежди.

Отвличане?

Делфуенсо енергично кимна.

Категорично да .

Това обясняваше много неща, но не и еднаквите ризи.

Ричър отмести ръка от лоста и хвана с два пръста ревера на шубата си. Отправи безмълвен въпрос:

— Ризите?

Делфуенсо погледна наляво, после надясно. Изглеждаше затруднена да намери бърз и ясен начин за отговор. После задържа очи върху Маккуин вляво и започна да разкопчава ризата си. Ричър следеше пътя с едно око, докато другото гледаше в огледалото. Три копчета. После четвърто, пето. Жената разтвори ризата и той видя под нея черна блуза на сребристи шарки. Приличаше на част от секси бельо. Нещо като плътно пристегнато боди, над което гордо надничаха гърдите ѝ.