Лий Чайлд - Издирваният

Ричър кимна. Беше виждал подобно облекло. Повечето мъже го бяха виждали, най-вече войниците. Тази жена беше сервитьорка в някое крайпътно заведение. Или може би барманка. Двамата в купето я бяха нападнали на излизане от работа, пред колата ѝ или на някой светофар. След това се бяха отбили в първия отворен магазин, за да ѝ купят риза. По този начин избягваха неизбежното описание в заповедта за издирване, гласящо: оскъдно облечена тъмнокоса жена.

Делфуенсо започна да се закопчава. Ричър посочи с пръст Кинг, после насочи палец съм Маккуин и колебливо разтвори длан. А защо и те?

Делфуенсо отвори уста, после бързо я затвори и започна да примигва в дълга и сложна поредица.

Два пъти напред, дванайсет пъти напред, дванайсет пъти назад, още дванайсет назад, после четири напред.

B-L-O-O-D

Кръв…

O-N T-H-E-I-R

… по техните…

— Кръв по техните дрехи? — беззвучно попита Ричър.

Делфуенсо кимна.

Ричър продължи да шофира по пустата магистрала. Габаритите на белия пикап мъждукаха далече напред, най-малко на километър и половина пред тях. Плъзгаха се покрай неосветени и сякаш изоставени изходи на магистралата, разположени на голямо разстояние един от друг. В главата му се блъскаха хиляди въпроси.

Сгушен в палтото си, шериф Гудман направи пълен кръг на паркинга зад денонощния магазин.

— Предполагам, че са спрели някъде тук, за да се преоблекат на спокойствие — промърмори той. — Може би са изхвърлили не само саката си, но и ножа. Трябва да проверим контейнерите за смет.

— Ти ли си доброволецът? — попита Соренсън.

— Разполагам с достатъчно хора, които и без това нямат какво да правят — каза той.

— Добре — съгласи се Соренсън. — Въпреки че само ще си губим времето. Обзалагам се, че са прибрали саката в багажника на Делфуенсо. А ножа най-вероятно са изхвърлили в някоя от онези големи тръби в бункера.

— Ще пробваш ли с трета блокада?

— В Айова не разполагат с достатъчно хора.

— Тогава в Илинойс. Ако продължават по магистралата, най-вероятно са се насочили към Чикаго. Можеш да разпоредиш на ченгетата от Илинойс да ги чакат на границата на щата.

— Според мен са наясно, че не бива да насилват късмета си — поклати глава Соренсън. — На два пъти се отърваха и няма да рискуват трети път. Или ще поемат по второстепенните пътища, или ще спрат някъде да пренощуват.

— Значи, край на пътните барикади, така ли?

— Не смятам, че ще спечелим нещо от тях.

— А дали и те мислят като теб?

— Опитвам се аз да мисля като тях.

— В такъв случай не виждам нищо утешително за Карън Делфуенсо — въздъхна Гудман. — Вече нямат нужда от човек за заблуда и най-вероятно ще я изхвърлят някъде в пустошта.

— Няма — поклати глава Соренсън. — Ще я убият, защото е видяла лицата им.

Първият въпрос бързо се избистри в главата на Ричър: Дали ще направят полицейски блокади в два различни щата заради една открадната кола? Отговорът беше: вероятно да. Всъщност почти сигурно. Защото открадната кола в комплект с притежателя ѝ се считаше за отвличане, а отвличането бе много сериозно престъпление. Разследването задължително се поемаше от ФБР, защото то беше единствената институция, способна да координира междущатска операция.

Но тук равнината беше безкрайна и пуста. Блокирането на пътищата беше единствената възможност за реакция на местната полиция.

Плюс използването на хеликоптери, разбира се. Ричър вече беше видял един. На височина триста метра, с включен прожектор.

Втори въпрос: какви са шансовете на двама отделни закононарушители да попаднат в полезрението на щатската полиция с нейните блокади и на хеликоптерите, несъмнено поръчани от ФБР? При това в мразовита зимна нощ на едно абсолютно пусто място? Отговор: нулеви. Или крайно невероятни. Съвпаденията се случваха, разбира се. Но твърде рядко.

Заключение: пътните барикади бяха поставени заради Кинг и Маккуин.

Почти сигурно.

Отначало това му се стори безсмислено.

Защото на първата барикада в Небраска ченгетата проверяваха най-усърдно шофьорите, които пътуваха сами. Донякъде това беше обяснимо. Ясно беше, че един самотен шофьор може да се маскира, като качи някой стопаджия, а двама могат да качат трети. И така нататък, до безкрайност. Методът на добавянето. Но и изваждането вършеше същата работа. Например когато единият от двамата заподозрени се скрие. Обаче ченгетата от Небраска явно бяха предвидили подобна възможност и затова караха самотните шофьори да отварят багажниците си. Не ги интересуваше какво превозват тези хора — дрога, оръжие, бомби или крадена стока. Търсеха само човек, свит на кълбо вътре.