Лий Чайлд - Издирваният

Заключението след всички тези разсъждения беше очевидно: лек, а не тежък удар, насочен в прецизно подбрана точка на тялото. Първото място в списъка изглеждаше запазено за ларинкса. Хоризонтален замах с разтворена длан към гърлото — удар от каратето, — който би трябвало да свърши работа. Парализиращ, но не фатален. Алън Кинг обаче спеше с извърната надясно глава и притисната към гърдите брадичка. Гърлото му беше защитено. Това означаваше, че първо трябва да бъде събуден. Може би с леко побутване по рамото, което щеше да го накара да се изправи и съответно да погледне напред, да премигне и може би да се прозее.

Сравнително лесна работа. Побутване, почесване, замах и фрас . Една несъмнено предизвикателна операция от техническа гледна точка, но напълно осъществима. Алън Кинг можеше да бъде неутрализиран.

Но това не важеше за Дон Маккуин. Науката все още не бе измислила начин за неутрализация на човек, седнал зад шофьора. Особено ако шофьорът кара със сто и двайсет километра в час. Нямаше начин. Никакъв шанс да планира нещо толкова четириизмерно.

Ричър продължаваше да кара със сто и двайсет. Погледна в огледалото. Отзад нямаше коли. Маккуин спеше. След минута погледна отново и срещна настойчивия поглед на Делфуенсо. Той огледа пътя на километър пред себе си, отново надникна в огледалото и кимна леко. Хайде, започвай предаването.

И тя започна.

Девет напред.

I

Аз…

Осем напред, едно напред, пет назад, пет напред.

H-A-V-E

… имам…

Три напред, осем напред, девет напред, дванайсет напред, четири напред.

C-H-I-L-D.

… дете.

Аз имам дете.

Ричър кимна и докосна плюшеното животинче в централната конзола. Разбирам . Козината беше втвърдена от изсъхнала слюнка. Очите на Делфуенсо се насълзиха, главата ѝ се извърна встрани.

Ричър се наведе надясно и побутна рамото на Алън Кинг. Той се размърда и се събуди. Погледна напред, премигна и се прозя.

— Какво има?

— Стрелката на бензина спадна доста — обясни Ричър. — Искам да ми кажеш кога трябва да спра.

Полицаят се върна и обяви, че в контейнерите за смет няма нито окървавени сака, нито ножове. Соренсън повика старши криминолога, който неохотно се измъкна от маздата.

— Искам да науча повече за жертвата — каза тя.

— Не мога да ви помогна — поклати глава човекът. — Няма документи за самоличност, а аутопсията ще бъде направена утре.

— Искам да чуя впечатленията ти.

— Аз съм психолог. А лекцията по ясновидство я пропуснах, защото бях болен.

— Все пак можеш да направиш някои предположения.

— Защо е това бързане?

— Защото съм притисната от два отделни допълнителни фактора.

— Кои са те?

— Първо Държавният департамент, а сега и ЦРУ.

— Те не са отделни. Държавният департамент е политическото крило на ЦРУ.

— А ние сме ФБР. Достатъчно добри в това, което вършим, за да си позволим да изглеждаме бавни или некомпетентни. Или лишени от въображение. По тази причина искам да чуя част от впечатленията ти. Или информираното ти мнение. Не съм сигурна как точно наричате процедурата „покрий си задника“…

— Какъв тип информирано мнение?

— Възраст?

— Четирийсет и няколко — отвърна криминологът.

— Националност?

— Вероятно американец.

— Вероятно… защото?

— Поддръжката на зъбите му изглежда американска, дрехите също. Част от тях.

— Част?

— Мисля, че ризата му е чуждо производство, но бельото му е американско. Повечето хора предпочитат бельо от родната си страна.

— Наистина ли?

— Въпрос на удобство, в буквален и преносен смисъл. А също и на усещане за принадлежност. Да облечеш вносно бельо означава да направиш голяма крачка. Нещо като измяна или емиграция…

— И това е научно доказано?

— Психологията е наука.

— Откъде е ризата?

— Трудно е да се каже. Няма етикет.

— Но изглежда вносна, така ли?

— Реално погледнато, всички памучни дрехи са вносни, главно от Азия. Но качеството, кройката и цветовете са специфични за отделните пазари.

— За кой пазар става въпрос в случая?

— Платът е тънък, цветът е по-скоро кремав, отколкото бял, яката е тясна, със заострени краища. Бих казал, че тази риза е закупена в Пакистан или някъде в Близкия изток.

Алън Кинг се изправи в седалката, а след това изви врат, за да погледне стрелката за горивото.

— Мисля, че все още сме окей — промърмори той. — Кажи ми, когато слезе до последното деление.