Лий Чайлд - Издирваният

Но ченгетата от Небраска не би трябвало да търсят двама души. Би трябвало да търсят трима. Двамата нарушители плюс отвлечената жертва, която спокойно би могла да бъде барманка с почти голи гърди.

А това означаваше появата на противоречия.

Например: Кинг и Маккуин са очаквали заповедта за издирване да включва три лица. Тях двамата и Делфуенсо. Затова ѝ бяха купили дънковата риза. Да променят външния ѝ вид. Методът на дегизирането. А след това бяха прибегнали до допълнителна гаранция, качвайки на автостоп един непознат. Самия Ричър, четвъртия човек в колата. Методът на добавянето.

Не трима, а четирима души. За заблуда. Измама, започнала с евтините ризи и стигнала дотам, че при втората блокада Ричър се оказа зад кормилото на отвлечената кола. Заблуда, измама и най-вече отклоняване на вниманието. Счупеният нос. Всяко ченге би се разсеяло при наличието на счупен нос.

На шосето, откъдето го взеха, не беше имало демократична дискусия. Онзи разговор трябва да бе различен. Извъртели се на седалките, Кинг и Маккуин бяха заплашили Делфуенсо, че жестоко ще пострада, ако направи опит да ги предаде. Бяха го направили абсолютно директно: Ще си държиш устата затворена, ясно? След което настоятелно бяха попитали: Разбираш ли какво ти казваме? Ричър беше видял с очите си как жената кимва и казва да . Тихо и страхливо миг преди той да се качи в колата.

Епизодът с аспирина изобщо не беше проява на загриженост за здравето на един непознат. На този етап Алън Кинг вече беше взел решението да повери шофирането на Ричър. И не се беше обърнал да проследи как Делфуенсо рови из чантата си от обикновено любопитство или загриженост. Беше го направил, за да е сигурен, че тя няма да потърси помощ по някакъв начин.

Такава беше реалността.

Ричър съвсем не беше случаен избор на спътник, който да разсее нощната скука. Кинг и Маккуин му бяха предложили превоз по една-единствена причина. Да играе ролята на допълнителна застраховка, в случай че заповедта за издирване включваше трима пътници в една кола.

Но тя включваше само двама души. Защо? На този въпрос имаше само един отговор: ФБР е знаело, че издирва двама бегълци, но не е било наясно, че тези бегълци са откраднали кола заедно със собственичката ѝ.

Следователно изникваше и следващият въпрос: Дали ФБР вече знаеше това?

Заключение: барикадите не биха били поставени заради кражбата на някаква си кола. ФБР не би се занимавало с такова нещо. И едва ли знаеше за откраднатата кола.

Барикадите бяха поставени заради някакво престъпление, извършено преди кражбата. Което трябва да беше доста тежко.

Кръв по техните дрехи.

Ричър продължаваше да лети със сто и двайсет километра в тъмната нощ на Айова. Дишаше дълбоко и равномерно.

Гудман и Соренсън се върнаха при червената мазда. Екипът криминолози на ФБР беше напуснал помпената станция и вече обработваше колата. Бяха успели да открият както кръв, така и отпечатъци, плюс множество косми и влакънца. Беше ясно, че престъпниците не си бяха направили труда да вземат предпазни мерки.

— Действали са абсолютно неорганизирано — отбеляза Соренсън.

— Като повечето престъпници — кимна Гудман.

— Но по нищо друго не приличат на повечето престъпници. Тук не става въпрос за сбиване или грабеж, които са излезли от контрол. Носели са костюми. От случая се интересува самият Държавен департамент. Въпреки това са били неподготвени. Не са планирали нищо и през цялото време са импровизирали. Стигнали са дори дотам да отмъкнат автомобил за бягството си. Защо, за бога?

— Може би не са планирали, защото не са очаквали да имат нужда от подобно нещо.

— Не идваш чак в Небраска, за да убиеш някого, без да си направиш план.

— Може би не са дошли, за да го убият. Или поне не веднага. Може би нещо внезапно е излязло от контрол. Повечето убийства се извършват спонтанно.

— Съгласна съм — каза Соренсън. — Но нищо друго в този случай не ми се струва спонтанно.

Гудман изпрати един от подчинените си да провери контейнерите за смет зад магазина. После началникът на криминолозите се измъкна от червената мазда със задника напред и пристъпи към Соренсън с две снимки в ръка. Първата беше цветна, направена с полароид. На нея беше запечатано лицето на убития. Почистено, с отворени очи и нагласено така, че да изглежда максимално живо.

Тъмните му очи имаха бадемова форма, леко извити нагоре в краищата. На дясната му буза, ниско долу, личеше малка кръгла бенка. На лицето на жена подобна бенка щеше да се нарича привлекателна или дори разкрасяваща, но за мъж си оставаше просто бенка.