Лий Чайлд - Издирваният

Продължаваха да се носят в нощта. Ричър караше на границата на разрешената скорост. От време на време усещаше докосването на кристалната висулка на ключодържателя, която подскачаше при неравностите на пътя.

Оказа се, че бензиностанцията разполага с четири камери, всичките черно-бели. Те захранваха записващото устройство, поставено на един рафт в кабината, редом с касовия апарат и цигарите. Разделеният на четири секции монитор се намираше вляво от касовия апарат и предаваше в реално време показанията на камерите.

Три от въпросните камери не представляваха интерес за Соренсън. Първата и втората бяха монтирани ниско на входа и изхода с цел да заснемат регистрационните номера на превозните средства. Бяха прекалено фокусирани, за да хващат каквото и да било от фона. Третата камера беше монтирана на тавана в самата кабина за плащане, високо зад раменете на касиера. Нейната цел беше да следи действията му за евентуални злоупотреби. Стандартна практика при повечето бизнеси, които работеха с пари в брой. Доверие, но подложено на проверка.

Но четвъртата камера се оказа истинска находка. До определена степен, разбира се. Тя представляваше черна полусфера, монтирана в средата на пилона със светещата реклама на обекта. От нея се разкриваше добра гледка към целия терен. По настояване на застрахователите, обясни касиерът. Често се случвало два тира едновременно да дадат на заден и да сблъскат ремаркетата си. Застрахователите искали да бъдат сигурни кой е виновен за неправилната маневра. Другата цел на това „рибешко око“ била да заснема нарушенията в тяхната последователност в синхрон с останалите камери: появата на превозното средство се регистрирало от камерата на входа, кражбата на бензин или дизел поемала „рибешкото око“, а камерата на изхода запечатвала и задната регистрационна табела на нарушителя.

Обхватът на четвъртата камера беше достатъчно голям, за да хване шосето в посока север-юг, покрития с чакъл паркинг пред запуснатата кръчма и част от бара на Миси Смит, плюс празното място между двете постройки. Изкривяването на „рибешкото око“ беше такова, че въпросното празно място изглеждаше Хоризонтално и равно като тепсия. В момента камерата предаваше на живо и обхващаше онази част от паркинга, където бяха полицейските коли.

Но качеството на записа беше лошо. Нощните кадри бяха сиви, почти черни. Те просветляваха само за миг от фаровете на преминаващите коли.

Но и това беше по-добро от нищо.

Максимални усилия. Рискувай.

— Е, добре — кимна Соренсън. — Покажете ми как се пренавива това нещо.

Нощният касиер на бензиностанцията се оказа младо момче, изгарящо от желание да помогне. Доста умно и достатъчно младо, за да бъде на „ти“ с технологиите. Натисна някакво копче и изкара на монитора единствено показанията на четвъртата камера. После натисна друго копче и на екрана се появи броячът с плюс и минус от двете страни.

Наведе се леко напред и показа на Соренсън стрелките на клавиатурата, които управляваха символите. Обясни, че ако ги натиска продължително, те ще прескачат напред или назад на порции от по петнайсет минути. Краткото почукване върху тях ги връщало към нормалната скорост на записа.

Соренсън започна с отрязъка от време малко преди полунощ. Двамата с Гудман се приведоха над монитора, опитвайки се да получат смислен отговор от това, което течеше на екрана. Картината беше размазана, като от евтин прибор за нощно виждане. Но сива, а не зелена. Проблясваха и угасваха фарове. Пред затворената кръчма нямаше паркирани коли, но пред бара на Миси Смит бяха спрели поне три. Между двете сгради не се виждаше нищо.

— Това нещо може ли да се пренавива напред? — попита Соренсън.

— Натиснете SHIFT и го задръжте — отвърна момчето.

Соренсън премина на следващите пет минути. Часовникът на екрана показваше трийсет секунди преди полунощ. Тя чукна върху стрелката за нормална скорост и напрегна поглед. Пространството пред затворената кръчма си оставаше пусто. От бара започнаха да излизат клиенти. Неясни човешки фигури, сиво върху сиво. Включиха се фарове, колите се размърдаха. Повечето от тях поеха на юг. Последната размазана фигура на вратата на бара изглеждаше женска. Тя се качи в автомобил, който според Соренсън беше кадилак, после изчезна.

Две минути след полунощ.

— Това беше Миси Смит — обади се Гудман.

Екранът остана празен в продължение на шестнайсет минути.