Лий Чайлд - Издирваният

— Но защо „Уадия“ проявява интерес към тях, след като не могат да бъдат преместени? Едва ли са се надявали, че могат да ги използват.

— Изобщо не са имали намерение да ги използват. Всичко е било театър.

— Какъв театър?

— Няма да кажа нито дума повече — поклати глава Ричър. — Позицията на Куонтико е ясна: аз нямам право да знам. Ще ме нарекат „риск за сигурността“ и ще се опитат да ме затворят в онзи канзаски мотел до края на дните ми. Аз съответно ще се побъркам и ще създавам проблеми.

— Тогава да го направим в личен план — предложи Делфуенсо. — Между теб и мен.

Ричър не отговори.

— Длъжник си ми — настоя тя.

— Добре, но след това ще ме закараш до детелината.

— Дадено.

— Законът за непредвидените последици — рече Ричър.

— В смисъл?

— Те са банка.

— „Уадия“ е банкова организация — започна Ричър. — Съединените щати свършиха добра работа за пресичане финансирането на терористите по света. Лошите не могат да превеждат пари, не могат и да ги съхраняват. Нужна им е била алтернатива. Паралелна система. Предполагам, че пробивът е дело на група предприемачи. Част от тях американци, останалите сирийци. На арабски думата „уадия“ означава „съхранение“. В ислямския свят я използват и за „банкова сметка“. Тоест влагаш някакви пари, а те ти ги пазят.

— Искаш да кажеш, че в този бункер има пари? — вдигна вежди Делфуенсо. — Къде?

— Няма никакви пари, вложени в банка. Нито твои, нито мои. Разбира се, с изключение на няколко дребни банкноти в някое чекмедже. Огромната част от парите са виртуални. Намират се в компютрите, подкрепяни от нашето доверие. Понякога съхраняват известно количество злато в трезорите, за да изглеждат сериозни. Нещо, което предполага капиталов резерв, като във Форт Нокс.

— Ядрените отпадъци? — учуди се Делфуенсо. — Те ли са капиталовият им резерв? Тяхната версия на златото във Форт Нокс? Това ли искаш да ми кажеш?

— Да — кимна Ричър. — Отпадъците в този бункер са покритие за тяхната валута. Тяхно изобретение. Не се занимават с долари, паунди, евро или йени. Помниш ли брътвежите им онлайн? Говореха за галони и литри. Това е тяхната валута. Купуват и продават галони. Тази бомба струва сто галона, онази — петстотин. „Уадия“ следи за сделките. Приемат депозити, осъществяват плащания, прехвърлят активи от една сметка в друга и печелят от таксите. Като всяка нормална банка. С тази разлика, че не използват компютри. Всичко е на хартиени носители. Това е причината Маккуин да не ми позволи да подпаля бункера. Защото вие се нуждаете от имена и адреси. Там вътре има цяла енциклопедия на тероризма.

— Вярно ли е това? — обърна се тя към Маккуин.

— Да, с изключение на една малка подробност — кимна Маккуин.

— Каква подробност?

— Онези цистерни са празни. Абсолютно безопасни. Никога не са ги използвали. Изработили са ги, защото е имало финансови излишъци. Оборудване от излишъци в съоръжение от излишъци.

— А знаели ли са това членовете на „Уадия“?

— Разбира се — кимна Маккуин. — Но са пропуснали да го споделят с клиентите си.

По лицето на Делфуенсо пробяга усмивка.

— Дали не сънувам? — подхвърли тя. — Защото излиза, че току-що съм застреляла двама корумпирани банкери.

Делфуенсо запали двигателя и бавно потегли на юг. Ричър изпъна крака на задната седалка. Отпред се подхвана професионален разговор. Между колеги агенти, които правят преценка на операцията и крайния резултат. Обсъдиха абсолютно всички детайли — както от своя, така и от външна перспектива. После тя му каза за Соренсън. Бяха единодушни, че нейната смърт е единствената величина в графа „Пасиви“. Всичко останало било задоволително. Дори блестящо. Отличен резултат. Цяло съкровище от информация, плюс блокиране на една сложна система. После Маккуин добави, че имат и един провал: така и не са успели да идентифицират големия шеф. Подозренията, че това е Питър Кинг, се оказали несъстоятелни. Делфуенсо премигна, после отби на банкета и спря в средата на нищото.

— Имам новини от Куонтико — каза тя. — Получих ги докато разговарях с тях за базата „Уайтман“. Имали сме още един контакт с Държавния департамент, но този път не с пиар специалистите, а с наистина компетентни хора.

— Каква е новината?

— Нямат служител на име Лестър Л. Лестър-младши. И никога не са имали.

— ЦРУ?

— Същата работа. Не са чували за него. Можем да им вярваме, защото в момента всичките им карти са на масата. Разчитат на нас да не вдигаме шум за онзи човек в изоставената помпена станция.