Лий Чайлд - Издирваният

Оказа се, че в общи линии Делфуенсо е била права. Бункерът предлагаше условия за живот на двайсет и шест човека максимум. Малко повече от две дузини, но съвсем малко. Един от тях би трябвало да е Маккуин.

Сметките показваха, че тук някъде се намират общо девет човека на противника, които не бяха в хоризонтално положение.

Които станаха осем, защото в съседната стая Ричър се натъкна на някакъв мъж, който беше потънал в работа на едно от бюрата. Застреля го почти от упор с глока, право в гърдите. След това бройката спадна на седем, защото трясъкът на изстрела подплаши друг тип в съседната стая, който хукна да бяга по коридора. Там го настигна куршумът на Ричър.

После се възцари тишина. Никакъв шум отникъде, въпреки че Ричър имаше проблеми със слуха след двата изстрела в затворено пространство. Следващата стая беше празна. Тази след нея — също. Тя се оказа по средата на пътя към камерата. Оставаха още двайсет. По десет от всяка страна. Три сини кръгчета, всичките отдясно. Връзките със средната камера. Изградени като стаи, използвани като входни антрета. Сметките показваха, че му предстои да провери точно седемнайсет помещения. Бавна работа. Отрядът от Куонтико трябваше вече да е във въздушното пространство на Илинойс. И вероятно поддържаше връзка с кулата в Сейнт Луис, искаше разрешение да продължи напред, а след това да направи заход към пистата на базата „Уайтман“.

Поредната стая вляво се оказа празна.

Бюра, рафтове, хартия.

Никакви хора.

Но в поредната стая вдясно откри Дон Маккуин.

Завързан за един стол. С голям оток под окото и дълбока рана на врата, от която течеше кръв. Беше облечен с черен гащеризон от груб дънков плат. Приличаше на затворник. Без колан. Без чип за проследяване от джипиеса.

Зад стола му се беше изправил мъж с пистолет в ръка.

Дулото на пистолета беше насочено в главата на Маккуин.

Човекът зад стола беше Алън Кинг.

Жив и здрав.

Възкръснал.

С малката разлика, че мъжът зад стола не беше Алън Кинг. Беше доста точно негово копие, но все пак копие. Малко по-възрастен, с по-стегната фигура, с два сантиметра по-висок, с два килограма по-лек. Във всичко останало бяха като две капки вода.

— Питър Кинг — рече Ричър.

— Остани на място или ще гръмна твоя човек — предупреди го Кинг.

— Той не е мой човек — отвърна Ричър.

Пистолетът в ръката на Питър Кинг беше „Берета М9“.

Малко по-добър от глока по личното мнение на Ричър. Дулото му беше потънало в трапчинката зад дясното ухо на Маккуин. Опасно място. Много опасно. Следователно първата му задача беше да отстрани беретата от там.

— Остави оръжието си на пода! — заповяда Питър Кинг.

— Иска ти се, нали? — мрачно отвърна Ричър. — Ама няма да стане.

— Ще гръмна твоя човек!

— Вече ти казах, че не е мой човек.

— Все тая. Пак ще го гръмна.

— Добре, давай — изръмжа Ричър и вдигна глока. — Аз пък ще гръмна теб. Натиснеш ли спусъка, аз натискам своя. В създалата се ситуация има само едно сигурно нещо: аз ще напусна тази стая, а ти не. Единствената въпросителна е дали Маккуин ще дойде с мен, или ще остане при теб. Разбра какво ти казвам, нали? Какъв си бил навремето? Артилерийски разузнавач?

Кинг кимна.

— Значи си бил достатъчно дълго в компанията на истински бойци и имаш понятие от краткосрочна тактика — кимна Ричър.

— Няма да предадеш този човек — отбеляза Кинг. — Положил си твърде много усилия да го откриеш.

— Естествено, че предпочитам да го отведа със себе си — каза Ричър. — Но това в никакъв случай не означава, че той може да бъде фактор в някаква сделка.

— Кой си ти?

— Обикновен човек, който обича да пътува на стоп.

— Маккуин твърди, че ти си убил брат ми.

Задача номер едно: беретата да се отмести.

— Брат ти го уби жената — поясни той. — Сервитьорката от онзи бар. Но дори и с нея той не проведе честен бой. Брат ти беше пълен нещастник. Торба с лой и нищо повече.

Кинг не каза нищо.

— Бас държа, че се е опекъл добре — добави Ричър. — С всичката тази лой няма как да е било другояче. Като агнешки котлет на барбекю.

Кинг не каза нищо.

— И от теб става добро барбекю — продължи Ричър. Не си много по-слаб от него. Това е генетично, нали? Сигурно и мама е била толкова дебела и грозна…

Реакция нямаше.

Никаква.

— Всъщност какво ти пука за брат ти? — попита Ричър. — Доколкото съм осведомен, вие изобщо не сте си говорили. Това мога да го разбера. Брат ти трябва да е бил голямо разочарование. Какво е направил? Подмокряше чаршафите като малък? Или измъчваше семейното куче?