Лий Чайлд - Издирваният

Защото снайперистът щеше да е следващият.

Улови на мушката си самотника в западния край на покрива. Изпусна въздуха от гърдите си и остави дробовете си празни. Тишина и спокойствие. Усещаше ударите на сърцето си, но мерникът не помръдваше. Беше готов.

Започна да обира луфта на спусъка. Бавно, но неотклонно. Микрон по микрон. Пръстът му беше залепен за метала.

Изстрел.

Ярко пламъче. Силен гръм.

Човекът в западния край на покрива се олюля и падна като подкосен.

Петимата в северния край рязко се завъртяха.

Снайперистът беше средният. Третият отляво надясно. Третият отдясно наляво. Ричър зърна пушката М14 в ръцете му. Протегнати напред, извиващи се заедно с раменете. Познато движение, познато оръжие. Дължина от приклада до мерника 117 сантиметра. Слаби проблясъци на лунната светлина. На разстояние почти сто и двайсет метра. Ричър заобиколи вдигнатия капак на люка. Бавно и спокойно, без излишно бързане. Прицели се, изпусна въздуха от гърдите си и отново натисна спусъка.

Пропусна.

Но все пак не изхаби муницията. Куршумът се отклони леко вляво и се заби в гърлото на човека, изправен до снайпериста.

Ричър леко се наклони в посока на часовниковата стрелка, за да компенсира отклонението. После отново стреля. Но четирите останали мишени вече се движеха. Деветмилиметровият куршум „Парабелум“ изминаваше сто и двайсет метра за една трета от секундата. Но една трета от секундата бе достатъчно дълго време за смяна на позицията.

Пропусна.

Никой от четиримата не падна.

Един в цевта, седемнайсет в пълнителя. Палецът на Ричър превключи на сериен режим. Три патрона наведнъж. Любимата му опция, най-вече при не толкова прецизни оръжия. Количество за сметка на качеството. Мишената бе някъде в центъра на малък триъгълник, наподобяващ трикрако столче. Прицели се леко надясно и натисна спусъка.

Крайният десен падна.

Трима оцелели. Номер едно, номер три и номер четири, ако се брояха отляво надясно.

И тримата отвърнаха на стрелбата, приклекнали на коляно. Два куршума много далече от целта. Третият, калибър .308, доста по-близо. Изстрелян от пушката М14. На практика също неточен. Това беше показателно. Снайперистът няма проблеми, когато не действа под напрежение. Но когато попадне в ситуация като сегашната, съвсем не е най-добрият стрелец на света. В главата на Ричър изплува текст, който със сигурност щеше да е подходящ за епитафията му: Страхотен в мрака, срещу жени, които не оказват съпротива. В останалите случаи посредствен.

Отново стреля по посока на номер три и номер четири. Снайперистът и съседът му като обща цел. Сериен режим, три патрона.

Номер четири падна.

Но не и снайперистът.

Двама оцелели.

Един патрон в цевта, единайсет в пълнителя. Плюс глока с два резервни пълнителя — единият неизползван, другият с два патрона по-малко. Деветмилиметрови парабелуми, които ставаха и за колта. Магията на стандартизацията. Нямаше представа за мунициите на двамата оцелели. Пълнителят на М14 побираше двайсет патрона. Оръжието на другия можеше да е всякакво. Не беше изключен и продължителен дуел. От упор, персонален, на терен без укрития. Схватка между пехотинци. Истинските царе на боя. Ожесточен спор между решени на всичко мъже. Една от любимите битки на Ричър.

Номер едно и номер три продължаваха да заемат стойка за стрелба на едно коляно. Доста раздалечени един от друг. Той отново превключи на единична стрелба, после се настани по-удобно зад вдигнатия люк. Снайперистът стреля по него. Този път по-точно. Куршумът рикошира в капака. С огромна сила. Като нищо може да е стигнал до магазина на „Лейсис“.

Ричър лежеше неподвижно. Спокоен и съсредоточен.

Прицели се още веднъж и натисна спусъка.

Този път успя. Куршумът улучи снайпериста в лявата долна част на тялото. Може би в бедрото. Раната не беше смъртоносна, но положително щеше да му причини неприятности. Онзи се извъртя и се просна по очи. По-малка мишена. Другият стори същото. Легна по корем и откри безразборна стрелба. Опит за нещо като преграден огън. Опасен единствено за обитателите на околността, но човекът все пак демонстрираше някаква солидарност. Без да бърза, Ричър хвана на мушка пламъчетата, които излитаха от оръжието му. Целеше се малко високо и малко вдясно, опитвайки се да компенсира леката гърбица в бетонния купол и да улучи противника в главата. Беше твърде тъмно, за да види дали е успял, но онзи престана да стреля. Може би презареждаше. Може би събираше сили. Но лежеше абсолютно неподвижно. После по двупосочния път на около шестстотин метра от бункера премина някаква кола, от ляво надясно, с включени дълги светлини. Сиянието им за миг пробяга по покрива и позволи на Ричър да заключи, че стрелецът отсреща е вън от играта. Завинаги, както личеше от странната поза на проснатото му тяло.