Лий Чайлд - Издирваният

Кинг мълчеше.

— Каква порода беше кучето? Скимтеше ли?

Беретата не помръдваше.

Безизходно положение.

— Разкажи ми — настоя Ричър. — Искам да разбера какво се е случило между вас. Искам да знам защо не си го поглеждал в продължение на двайсет години. И аз имах брат, който за съжаление вече не е жив. Вечно бяхме много заети, но използвахме всяка възможност да разговаряме. Разбирахме се добре. Беше ни приятно заедно, а при нужда винаги си помагахме. Никога не съм се срамувал от него. И той не се е срамувал от мен.

Тишина в стаята. Една бетонна стена, три от шперплат.

— Бяха повече от двайсет години — обади се Кинг.

— Какво се случи?

— Алън беше страхливец.

— В смисъл?

— Предаде един човек.

— Теб ли?

— Най-добрия си приятел.

— Как го предаде? Прецака го в бизнеса?

— Няма значение какво са правили — отвърна Кинг. — Алън се измъкна, но приятелят му не успя.

— А ти никога не би постъпил така, нали?

— Не.

— Защото си мъж.

— Позна — кимна Кинг.

— Тогава се дръж като мъж — рече Ричър. — Махни пистолета от ухото на Маккуин, брой до три и скачай.

— Дуел ли ще правим или какво?

— Наречи го както искаш. Но престани да използваш за щит един невинен човек. Това са женски номера.

— Той не е невинен. Той е федерален агент.

— Но е вързан за шибания стол. Което означава, че по-късно можеш да се разправиш с него.

— Мислиш, че ще загубиш?

— Изходите от тази ситуация са два. И двата трябва да се имат предвид.

Мълчание.

— Женчо — рече Ричър.

— Броим до три, така ли?

— Ако успееш.

— А после стреляме?

— Поне единият от нас.

— Започваме с теб. Сваляш оръжието си отстрани.

— Първо ти.

— На три — рече Кинг. — Пистолетите долу. И двамата едновременно. После отново броим до три и стреляме.

Ричър го гледаше в очите.

— Става — кимна той.

— Едно — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Две — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Три.

Ричър свали пистолета. Бързо и без усилия. Успоредно с бедрото.

Кинг също.

Маккуин изпусна въздуха от гърдите си и се люшна встрани.

Ричър продължаваше да гледа Кинг право в очите.

Той си пое дъх и кимна.

— Добре.

— Готов съм, когато кажеш — подхвърли Ричър.

— На три, ясно?

— Давай.

— Едно — рече Кинг.

Стратегия. Важното е до каква стратегия ще прибегне противникът. Беше абсолютно сигурен, че Кинг ще стреля на две. Абсолютно. Първото броене беше фасада и едновременно с това проверка. Едно, две, три, пистолетите долу. Определящ ритъма прецедент. И очакване. Изградило някакво доверие. Напълно основателно. Кинг беше изчислил всичко. Имаше план. Личеше му по очите. Умен тип.

Но не достатъчно умен.

Защото не мислеше стратегически. Не се поставяше на мястото на противника.

Ричър вдигна глока и го застреля в лицето веднага след като произнесе „едно“.

След това стана по-трудно, а не по-лесно. Първо, защото Ричър не успя да освободи Маккуин от стола, за който беше вързан. С тънко, но здраво въже, силно пристегнато, с възли като камък. И второ, защото оцелелите някъде наоколо най-сетне бяха разчели посланието. Със сигурност бяха чули изстрела, със сигурност бяха видели, че Кинг не излиза от стаята с победоносна усмивка на лицето. И това ги бе накарало да се замислят за личната си сигурност. Щяха да организират нещо като кръговата отбрана на генерал Къстър или пък да преминат в настъпление. И в двата случая това означаваше живи хора срещу него. С автоматично оръжие, съдейки по прещракванията, които долитаха от коридора. Проверка, зареждане. После чу краткото съвещание, проведено близо до вратата. На някаква смесица между английски и арабски.

— Между другото, какво означава уадия? — подхвърли той.

— Съхранение — отвърна Маккуин.

— Ти говориш арабски, нали?

Думата прозвуча странно.

— Нямаш ли нож? — попита Маккуин.

— Имам четка за зъби.

— Не става — поклати глава агентът.

— Добра е срещу плаката.

— Отърви ме от проклетия стол!

— Опитвам се.

Въжето беше прекалено здраво, за да го скъса. Изработено от някаква комбинация между памук и найлон, ситно оплетено, с дебелина седем-осем милиметра. И вероятно тествано на всякакъв вид опън и тежест.

— Имам ключ — рече Ричър.

— Не съм окован в белезници, за бога — простена Маккуин.

Ричър извади от джоба си ключа на дебелия съдържател на мотела. Стисна го между пръстите си и заби острия му връх във въжето около дясната ръка на Маккуин. Успя да пререже няколко влакна. Може би две или три. От десетина хиляди.