Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Обичам те, миличко. – Мици целува дъщеря си по челото. – И винаги ще бъда до теб и до сестра ти. Знаеш, нали?

– Да, мамо. Знам...

47

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Ким Бас бе изпила твърде много водка и бе изпушила твърде много марихуана, но по дяволите, трябва да има и забавления. Докато търси ключа в чантичката си, тя си мисли за купона тази вечер и допълнителните пари, които изкара. Иска само да си влезе, да се изпикае, да се изкъпе и да заспи. Да си почине малко, преди животът отново да я подхване.

Отваря и се спъва в изтривалката, докато влиза. Вратата се затръшва зад гърба ѝ и тя се просва по очи в тъмното. Усеща остра болка в тила. Някой дръпва косата ѝ и с ужасна сила притиска гърба ѝ и извива тялото ѝ назад. Ако можеше да изкрещи, би събудила целия квартал. Но нещо стяга гърлото ѝ, задушава я. Тя посяга към врата си. Нападателят блъсва главата ѝ в пода. Още по-силно притиска гърба ѝ. Ким не може да диша, камо ли да крещи.

Вените на главата ѝ започват да пулсират. Паниката стяга гърдите ѝ. В мрака зад себе си чува пъшкане на човек, който се мъчи, напряга всичките си сили да направи нещо. За части от секундата болката спира. Тя успява да си поеме дъх. Свеж въздух прониква в дробовете ѝ. Нещото, което стиска гърлото ѝ, се отпуска.

Невидими ръце я обръщат. Тя се бори за въздух. Някой я притиска отгоре, някой в тъмнината на собствения ѝ дом, усеща го. Някаква тежест натиска гърдите ѝ. Той коленичи върху нея. Вече може да го подуши.

Чироза !

Управителят на цеха, който винаги мирише на риба.

– Ем ти праща поздрави.

С една ръка стиска гърлото ѝ. С другата запушва устата ѝ. Навежда се толкова ниско, че дъхът му погалва кожата ѝ, и прошепва:

– Dominus tecum.

Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и които са разумни пред себе си!

Исая 5:21

48

ЧЕТВЪРТЪК

ТОРИНО

Никой не знае на колко е години. Дори самият той. Единственото, което знае, е името, което са му дали. То не е избрано от родителите му. Предавало се е през вековете от поколения монаси. Име, от което хората се боят. Ефрем.

Ефрем никога не е празнувал рождения си ден. Ефрем никога не е празнувал нищо. Той няма лични документи, ипотека, банков заем или каквато и да било застраховка, здравна осигуровка или законни договори. За света той не съществува.

Ако лекар или зъболекар прегледа кожата на Ефрем, очите, костите и зъбите му, би предположил, че възрастта му е някъде около четиридесетте. Ефрем обаче никога не е ходил на лекар и никога няма да отиде. Не е ходил на училище, в университет или друга институция, която би могла да го регистрира в писмените архиви на обществото. Няма никакъв официален документ на негово име въпреки четиридесетте десетилетия, откакто е на белия свят.

Точно по тези причини високият младолик мъж с вид на арабин е малко неспокоен, когато показва паспорта си на граничния контрол, а после изтегля триста евро от международна банкова сметка, открита специално за мисията му.

Истинското призвание на Ефрем е по-странно дори от необичайните неща, които го заобикалят. Той е анахорет. Отшелник. Част от ортодоксална секта, оттеглила се от светското общество. Води незабележим живот в манастир, скрит дълбоко сред Ливанските планини. В уединение. Почти без да потребява каквото и да било. Ефрем е най-довереният член на един много таен и много почитан орден в Църквата на маронитите – монах, ползващ се с пълното доверие на патриарха и старейшините като Набил Хаяк.

Именно по заповед на Хаяк сега той идва в Торино. Пребиваването сред обществото е болезнено преживяване. Би предпочел да стои зазидан в килията си в Ливан, свързан с външния свят единствено чрез агиоскопа – затворено с капак прозорче, през което получава храна. Тази саможертва обаче е необходима. Обхванат от такива мисли, Ефрем сяда по турски на пода в евтината стая под наем в Торино. Всеки път, когато го изпратят някъде по света, той изпада в размисли. Сега не е по-различно. Размишлява кой е, откъде е дошъл и какъв е дългът му. По потекло Ефрем е наполовина монах, наполовина воин. Във вените му тече кръвта на братята, изклани от монофизитите в Антиохия, и на кръстоносците, избили синовете на исляма по границите на Византийската империя. Той добре помни думите на Светия отец, когато посети родината му:

– Ливан е повече от страна; Ливан е послание.

Ефрем е повече от човек; той е ръката на Бог.