Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Нолан се намръщва:

– Има ли шанс да го направите без много шум и в свободното време на екипа? Може би след работа, за да не пречите на снимките.

– Разбира се, че има – усмихва се Мици. – Има Малък Шанс и Никакъв Шанс. Кой от двата предпочитате?

16

„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, СТУДИО 15

След петнайсет минути неловко чакане някой почуква на вратата на изпълнителния директор. Влиза слаба като сламка млада жена със светлокафяв като слама тесен костюм и поглежда Нолан. Той кимва към двамата полицаи.

– Аз съм Сара Кени – представя се жената. – Ще ви заведа на снимачната площадка.

Елегантно облечената възпитаничка на Харвард ги кара на около километър от офисите до друга бариера и там показва служебната си карта на охраната. Оставят електромобила и отиват пеша до най-голямата, по думите ѝ, снимачна площадка на студиото – огромно хале с размерите на три самолетни хангара, разкриващо невероятна гледка.

– Леле, изглежда, сякаш цялото Средновековие е пропаднало през тунела на времето и се е приземило тук – отбелязва Мици, която изведнъж започва да се чувства като развълнувана туристка.

– Трийсет и трета година от новата ера, за да бъдем по-точни – пояснява Сара с тон, подхождащ повече на учителка по математика.

Ник се усмихва:

– Хайде сега, какво са един-два века между приятели.

– Това, което виждате, е къщата на Пилат в Ерусалим – обяснява асистентката. – Господин Свенсон доведе цял екип специалисти, които няколко седмици наблюдаваха строежа, за да осигурят точно пресъздаване на историческата обстановка. Той е такъв перфекционист!

Мици веднага усеща, че има нещо:

– Вие май го харесвате.

– Не.

Младата жена леко се изчервява. После посочва към един район встрани от сцената със завеси, изгасени прожектори и самотно стърчащи камери.

– О, харесвате го. – Мици махва небрежно. – Мила, внимавай с действията! Не подозираш колко са злопаметни хората. Всичко, което правиш; всеки, с когото го правиш в самото начало на кариерата ти, има лошия навик да те преследва до края на живота ти.

Лицето на Сара придобива яркочервен цвят. Посяга към маса, покрита със сценарии, взема две копия и ги подава на двамата гости:

– Сцената, която предстои да бъде заснета, е веднага след екзекуцията на Христос.

В този момент мъжки глас извиква:

– Начало!

Двамата полицаи се зачитат в сценария.

ЕКСТЕРИОР. Къщата на Пилат. Нощ. Сградата е осветена от ярки факли в тучна зелена градина. Центуриони патрулират пред портата.

КАДЪР ОТВИСОКО, БАВНО ПРИБЛИЖАВА ПАРАДНИТЕ КОЛОНИ. СМЯНА НА КАДЪРА КЪМ...

ИНТЕРИОР

ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ седи на червено кресло със златни орнаменти върху висок подиум както подобава на поста му. Вдига неспокойно глава (поглежда в лявата камера) в момента, в който СЛУГА (извън кадър) обявява с официален тон:

СЛУГА

Никодим от фарисеите и Йосиф от Ариматея, господарю.

ПИЛАТ става и се усмихва пресилено. Слиза от подиума. Поглежда СЛУГАТА.

ПИЛАТ

Оставете ни. Всички вън.

ПИЛАТ се приближава до двамата мъже и прегръща Никодим, за когото знае, че е влиятелен човек, способен да му създаде сериозни проблеми или да му направи големи услуги.

ПИЛАТ (продължава)

Никодиме, пътеводна светлина на синедриона, за мен винаги е удоволствие да те видя, макар да подозирам, че не удоволствие те води в дома ми в този мъртъв час.

НИКОДИМ

Наистина не за удоволствие, а зарад мъртвите те безпокоя в това безбожно време...

(Посочва надясно)

... това е Йосиф от Ариматея. Чувал ли си за него?

ПИЛАТ

Чувал съм.

ПИЛАТ предпазливо оглежда облечения със скъпи дрехи младолик мъж и му подава ръка. Хващат се един друг за китките по римски обичай.

ПИЛАТ (продължава)

Ти си близък на мъжа, когото разпнахме – Исус от Назарет. Чичо на жената, твърдяща, че е непорочна и същевременно, че му е майка.

ЙОСИФ (предизвикателно)

Да, аз съм.

ПИЛАТ

Тогава не е нужно да ти обяснявам трудностите, пред които бях изправен – проблемите, които ми създаде твоят родственик.

ЙОСИФ (остро)

По римските закони тялото на екзекутирания трябва да остане в общ гроб една година, преди да бъде разрешено на роднините да го вземат.

ПИЛАТ

Такъв е обичаят.

ЙОСИФ поглежда Никодим за подкрепа.

ЙОСИФ

Аз искам да прекъсна този обичай. Искам да взема тялото сега и да го положа в моя гробница.