Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Госпожице, аз съм полицай от Лос Анджелис и искам да говоря с главния стюард и охраната. Ще ми съдействате ли?

Гленда е достатъчно опитна, за да реагира адекватно. През десетгодишната си кариера в междуконтиненталните полети е виждала всичко, от инфаркти до терористични заплахи.

– Разбира се, полицай. Елате, ако обичате, до мястото ми и ще им се обадя.

Той тръгва след нея към завесите, като поглежда учения, преди да се скрие отзад. Брусар се е зачел в някаква статия и изглежда спокоен. Ник изчаква в бордовата кухня, докато стюардесата се свързва със стюарда, а после прави съобщение по уредбата, което само цивилният бордови охранител би разбрал:

– Пътниците, които са забравили да посетят безмитния магазин в Женева, могат да се обадят на член от бордовия екип. Тук имаме бутилка много хубаво уиски, което все още няма собственик. Благодаря.

Стюардът, мъж на средна възраст с боядисана в черно коса, влиза през завесите и се обръща разтревожено към Гленда:

– Какво е станало?

Тя кимва към Ник:

– Това е лейтенант Каракандес от лосанджелиската полиция. Иска да говори с вас и охраната.

Стюардът пристяга вратовръзката си и се обръща към детектива:

– Казвам се Брайън. Може ли да видя служебната ви карта?

– Разбира се.

Ник я изважда от задния си джоб и му я показва. Докато Брайън я разглежда, при тях влиза едър русокос мъж с рижава брадичка. Изглежда около трийсетте и носи широк сив пуловер, черни дънки „Левис“ и ако Ник не греши, стандартен електрошоков пистолет отдолу.

Стюардът му подава полицейската карта:

– Това е полицай Каракандес.

Охранителят я поглежда, после я връща на Ник, като се представя:

– Джери Брукс. Какво става?

– Работя по разследване, заради което бях в Европа. – Ник кимва към салона. – Мъжът на място 48А е важен свидетел във връзка с убийство. Искам да обиколя самолета и да се уверя, че няма никой, който може да е заплаха за него. Бихте ли го наглеждали, докато проверя пътниците?

– Разбира се. Как се казва?

– Едуар Брусар.

– Кога искате да направите проверката?

– Предпочитам веднага. – Ник се обръща към главния стюард. – Имате ли копие от списъка на пътниците? Ще се опитам да свържа лицата с имената.

– Да, разбира се. – Стюардът сваля лист, закачен с щипка на едно табло. – Тук са всички.

– Има ли начин да разбера кои от пътниците са взели билети в последния момент?

Брайън поклаща глава:

– От този списък, не. Можехме да го направим на изхода за качване. – Поглежда Гленда. – Имаш ли предварителния списък?

По изражението ѝ личи, че няма.

– Съжалявам – казва Брайън.

– Има още нещо – добавя Гленда. – Дори преди приземяване винаги намираме празни седалки. Някой се бави в тоалетната, други са се преместили на свободните места, за да им е по-широко. Искате ли да кажем на всички да се върнат по местата си?

Ник се замисля за секунда. Не иска да плаши пътниците след бурята – или, ако убиецът все пак е на борда, да го изнерви и да му издаде, че някой го търси.

– Не, засега няма нужда. Нека да обиколя и да видя колко хора липсват. Ако е необходимо, ще ви кажа да съберете всички.

161

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА,

ЛОС АНДЖЕЛИС, СТАЯ ЗА РАЗПИТИ 4

– Ужасно изглеждаш, Джени. Какво, по дяволите, си взела?

Мици задържа вратата, за да излезе униформеният ѝ колега.

– Благодаря – казва му, когато той се измъква в коридора.

Харисън я поглежда мрачно от масата:

– Нищо не съм вземала – точно затова изглеждам така.

– Къде беше днес? – пита Мици, като се настанява на един стол.

– Разхождах се. Опитвах се да си избистря главата. Цяла нощ не съм мигнала.

Мици не е изненадана. Светът на момичето се е преобърнал надолу с главата, а полицайката знае, че сънят е първото, което губиш в такива случаи.

– Ще ти донеса кафе и цигара.

– Кафе и цигари? – презрително изсумтява Джени. – Голямата далавера!

– Хей, я внимавай с тона. Опитвам се да помогна.

Мици излиза и изпросва две „Марлборо ултра лайт“ и кибрит от един пътен полицай при автомата за цигари. На връщане взема две чаши черна помия, която минава за кафе.

– Заповядай, това успях да намеря.

– Благодаря. – По лицето на Харисън личи, че е решила да се държи по-добре. – Извинявай, че ти се сопнах.

– Има защо. Днес и аз съм кисела. – Мици ѝ подава кибрита. – Тук по принцип е забранено да се пуши, но пък и никой не е длъжен да ходи в неделя в полицейския участък, така че майната му.