Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Имаш ли заповед?

Картър я поглежда многозначително – намек да не пита. Тя се обръща към вратата и добавя:

– Трябва да изляза за около час. Ще се върна възможно най-скоро и ще разпитам Харисън.

Той кимва.

– Ако ти трябвам, звънни ми на мобилния.

156

БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Матиас Свенсон изтичва надолу по стълбите на взетата под наем луксозна къща. Някой кретен вече пет минути не спира да звъни и той е готов да му откъсне главата. Свенсон завързва колана на белия си хавлиен халат, който не закрива особено голяма част от загорялото му тяло и дръпва рязко вратата.

– Детектив Фалън? – Шведът се ококорва изненадано.

Мици удря окончателния вариант на „Плащаницата“ в гърдите на режисьора.

– Влизам. Трябва да поговорим.

– Не знам какво...

– О, много добре знаете.

Мици влиза в прохладния вестибюл с под от ослепително бял мрамор със сивкави жилки. В просторния салон отдясно прониква ярка слънчева светлина. Полицайката прави няколко крачки навътре и се оглежда:

– Хубаво местенце. Много по-уютно от килията, която съм ви резервирала.

– Какво говорите, лейтенант? Казах ви всичко, което знам.

– Разберете, че нямам нито време, нито търпение да слушам лъжите ви. – Тя сяда на белия плюшен диван и потупва с ръка меките възглавнички. – Трябва да си взема една такава. Но май струват повече от месечната ми заплата.

Свенсон посяга към телефона на една стъклена масичка.

– Ще извикам адвоката си.

– Това е ваше право. Ако го направите обаче, ще трябва да се срещнем в участъка. Кажете му, че сте арестуван за възпрепятстване на разследване за убийство.

Режисьорът оставя телефона и сяда на едно кресло срещу нея.

– Правилно решение – хвали го Мици. – И така, сценарият, който ви дадох току-що, показва, че сте скрили информация от мен. Миналия път премълчахте за ДНК пробите, взети от плащаницата, за мюсюлманската следа, за Саладин и за монасите маронити. Кажете защо забравихте всички тези неща, господин Свенсон.

– Какво значение имат за вас тези неща?

– Голямо, защото точно сценарият е причината Тамара да бъде убита. Но вие знаехте това през цялото време, нали?

Той навежда глава, кръстосва пръсти и придобива умислен вид.

– Вижте, много ми е тъжно за Тами. Всички скърбим за нея. Какво точно искате от мен?

– Разкажете ми края на филма. – Тя посочва сценария върху страничната облегалка на креслото. – Тук липсва последната сцена.

– Тамара беше забележителен писател – отбелязва Свенсон, като взема сценария. – Любовта ѝ към писменото и говоримото слово отстъпваше единствено пред любовта ѝ към историята и нейните мистерии. Преди да напише „Плащаницата“, тя правеше проучване за древна група монаси воини – кръстоносци, които се борели срещу мюсюлманите в Светите земи.

– Чакайте, става сложно. Трябва да си водя записки. – Мици изважда бележник и химикалка от чантата си. – Добре, разказвайте нататък.

– Чували ли сте за рицарите тамплиери?

– Разбира се. Орден на монаси воини, нали?

– Точно така. Е, планинските рицари са същите, но още по-потайни и безмилостни. Орденът е създаден през пети век в Ливан от последователи на свети Марон, отшелника основател на маронитската църква.

Мици си спомня доклада на Хикс и твърдението му, че убиецът на Тамара е бил в Ливан.

– Каква е тази маронитска църква?

– Една от католическите секти. Признават върховенството на папата. Планинските рицари са нейни закрилници. Воини самоубийци. Отлично обучени войници, водили тайни кръстоносни битки.

– Тайни агенти и убийци по време на религиозните войни?

– Може и така да се каже. Но в същото време били монаси, отдадени на вярата. Когато не убивали, живеели в строг пост и молитва.

– Значи това са рицарите от „Плащаницата“, виновниците за убийството на Саладин?

– Точно така. – Свенсон поставя ръка върху сценария. – Отпечатахме всичко до потулването на смъртта на Саладин. В следващата сцена убиецът – един монах на име Ефрем – пада от коня си, докато бяга през планината, и умира. Така години наред маронитите не узнават, че опитът за убийство е бил успешен.

– Как са разбрали в крайна сметка? – заинтригувана пита Мици.

– Сред редиците на мюсюлманите плъзват слухове. Забелязват, че главатарят им се държи странно. Става по-нерешителен. Изглежда променен. Необичайно колеблив. Това не убягва на шпионите, а някои пленени мюсюлмани доброволно потвърждават информацията, за да умилостивят християните.