Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

За колко дълго обаче ?

Въпросът го гложди през целия криволичещ път обратно към хотела.

15

Увита в пашкул от завивки, Тина Ричи поглежда полуотворената врата с присвити, сънени очи.

Том се промъква вътре.

– Извинявай, опитвах се да не те събудя.

– Ъъъ... здравей – заваляно проговаря тя. – Мислих, че си си тръгнал.

Той колебливо се приближава до леглото.

– Не знаех, че това се очаква от мен.

– Не се очаква – казва тя. После бърза да добави: – Освен ако ти не го искаш, разбира се.

– Не искам.

– Тогава ела тук. – Тина потупва изстиналата половина на матрака. – Дай ми шанс да ти покажа истинското сутрешно обслужване по стаите.

Том вдига намачканото хартиено пликче, което носи:

– Взех кафе и кроасани. Малка компенсация за вчерашния обяд.

– Чудесно. – Тя оправя възглавниците и леко се изправя. – Но те предупреждавам – гладна съм като вълк. Снощи не вечеряхме и изгорихме много калории, така че това, което носиш, няма да ми стигне.

– Ясно.

Том изважда кафетата, отваря пакета с кроасаните и разстила хартията, за да не падат трохи. Лицето му издава, че непохватно се кани да смени темата и да каже нещо, свързано с изминалата нощ.

– Виж, тези неща са доста нови за мен, затова извинявай, ако съм непохватен или говоря неподходящи неща. – Изглежда засрамен. – Или по-скоро, ако не говоря подходящите .

– Том, няма правила. – Тя взема едното кафе от ръката му. – Говори каквото искаш. Всичко , което ти се иска да кажеш.

Точно в момента да говори това, което му се иска, се оказва по-трудно, отколкото си е представял.

– Добре. Тогава ми помогни. Ти как се чувстваш?

– Мисля, че си сладък. И необикновен . Не защото си бил свещеник и се изчукахме. – За момент изглежда ужасена. – Извинявай! Не исках да кажа „чукане“, имам предвид... – Сега тя изглежда смутена. – Слушай, ти си необикновен , защото си добър човек. Честен човек. Внимателен. И мисля, че ще е прекрасно да те опозная – да те опозная истински .

Той я поглежда напрегнато:

– Благодаря, надявам се да имаме време за това.

– Ами ти? – Очите ѝ проблясват дяволито. – Няма да се измъкнеш, без да отговориш. Кажи ти как се чувстваш.

Слънцето свети ярко през прозореца. От улицата се чува бърборене на италиански и смях. Светът изглежда съвършен.

– Завършен – отговаря след малко. – Караш ме да се чувствам завършен и това е прекрасно.

Capitolo IX

666 Г. ПР. ХР.

СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА

Тетия извлича Тевкър от огъня.

Лицето му е обгоряло и тя се страхува, че може да е ослепял. Изтръсква въглените от плътта му и го извежда от горичката, като крещи за помощ.

Баща му, Венти, дотичва от хълма.

– Какво има? Какво е станало?

Коленете ѝ се огъват под тежестта на мъжа ѝ и тя едва отговаря:

– Той... падна ... в свещения огън... гадаехме... за магистрата Песна. Виж очите му!

Венти се навежда. Ужасни мехури са покрили бузите, челото и клепачите на сина му. Той подхваща Тевкър и го понася – с висящи крака – сякаш е дете, което е ожулило коляното си.

Домът на Лартуза Лечителя е съвсем близо. Старецът стои пред вратата си, пие вино и гледа как животът тече около него, когато ги вижда да се приближават.

– Занеси го отзад – заповядва веднага. – Сложи го на леглото до огнището.

Венти се навежда, за да мине през вратата. Тетия влиза след него. Никой не знае с точност възрастта на Лартуза, но мнозина вярват, че боговете са удължили земния му престой заради лечителските му способности.

– Сипи ми вода, Тетия. Отвън има кани и паници. Бързо! – излайва той с беззъбата си уста още преди да стигне до мястото, където лежи Тевкър. Младият гадател притиска лицето си с ръце и стене. – Тевкър, Тевкър, дай да ти помогна. Остави да дръпна пръстите ти и да те излекувам.

Когато вижда, че лечителят се опитва да дръпне ръцете на младежа, Венти също се намесва. Коленичи и ги притиска – нещо, което не е правил от детските години на сина си. Навежда се до ухото на Тевкър и казва:

– Лартуза ще ти помогне, сине. Имай му доверие. Изпълнявай каквото ти казва и го остави да извърши магията си.

Лечителят се засуетява из стаята, взема парцали от един ъгъл, после – масла и билки от друг. Измива ръцете си с водата, която Тетия му носи, после ги избърсва в парче обикновен груб плат, като през цялото време реди молитви към боговете.

Натърква челото на Тевкър с извлек от корен на змиярник, за да облекчи болката и да му помогне да се успокои. Налага компрес от мокра сурова вълна върху лицето му и обяснява на Тетия как да поддържа превръзката: