Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

Тетия усеща побутване в корема си.

Навежда се и поставя ръка върху него. Детето рита. Прави го по-силно и по-учестено от всеки друг път. Тя затваря очи и се моли болката бързо да отмине. Тевкър е вглъбен в церемонията и не я забелязва.

В притъмнялото утринно небе отеква тътен. Не гръм, който оповестява важно събитие, нито небесно предупреждение. Това е гневът на боговете. От короните на дърветата с крясъци се вдигат черни врани.

Блясва мълния.

Назъбена ярка линия разсича облаците. Удар право от ръцете на Тиния, повелителя на боговете. Мълния, благословена от Dii consentes – върховните богове, и от Dii involuti – скритите богове. Изглежда, цялото небе е обзето от гняв.

Тевкър и жена му стоят като заковани на местата си в свещената горичка. Той полага усилия да не загуби самообладание. Не може да го допусне, не и сега, когато толкова много неща зависят от него.

Гадателят хвърля в огъня още черен блян. Изсушените листа се превръщат в хиляди искри и бързо изгасват. Той вдишва ароматния дим и усеща как напрежението напуска слепоочията, челото и раменете му. Болката в корема на Тетия се засилва, но тя продължава да изпълнява съвестно задачата си: с трепереща ръка сипва вода в една керамична купа. Тевкър натопява пръсти в нея и поръсва капчици върху огъня.

Над хоризонта като зли духове преминават черни облаци. Силен вятър разклаща изсъхналите листа по клоните на околните дървета. Тевкър сипва вино в керамичен киликс с високо столче.

Описва с ръката си знак, отразяващ четирите свещени посоки на небето, и отпива от тъмночервения елексир. Червен като кръвта, която течеше от раните на изнасилвача .

– Богове на небето, благородни властелини на жалкия ни живот, призовавам ви да проявите милостивата си воля.

С разтреперани ръце гадателят сипва валерианово масло – силно наркотично вещество – във виното. Това ще го успокои. Ще отвори вратите на възприятията му. Той изпива виното и хвърля още дърва в огъня.

Пак се чува тътен, по-силен и по-зловещ. Може би от страх, може би инстинктивно, Тевкър се обръща на запад, към дома на по-враждебните богове. Затваря очи и зачаква.

Тогава се случва. От мрака в душата му извира вихър от ревящи демони.

Аита, владетелят на подземния свят, с шлем от вълчи череп.

Харун, със синя кожа и пернати криле. Ферписнеи, кралицата на подземния свят.

Те политат около него. Минават през него. Разклащат куража и разсъдъка му.

Гръм като експлозия удря хълма зад него. Разклонена мълния прорязва почернялото небе. С един-единствен пронизителен писък демоните изчезват в следа от кървавочервена пара. Но след тях остава нещо.

Остава това, от което избягаха – нещо много по-страшно от тях.

7Известен и като черна попадийка, черният блян е тревисто растение, което съдържа отровни алкалоиди. Някогашните гърци са вярвали, че този, който яде от него, може да види бъдещето. – б. р.

Capitolo VIII

Огънят в свещения кръг достига кулминацията си. Огромни оранжеви пламъци се издигат към небето. От едната страна на огъня Тевкър се държи като човек, обладан от демони. От другата Тетия лежи неподвижно на земята. Не може да стои права. Болката в корема ѝ е непоносима, детето беснее в утробата ѝ като демонично създание. Това е най-точното определение, което ѝ хрумва. Колкото повече болка ѝ причинява детето, толкова повече се сгъстяват облаците и се усилват гръмотевиците.

Тевкър крещи и трескаво започва да сече и да пробожда земята с церемониалния си нож, сякаш се опитва да убие нещо.

Тя поглежда гъстата червена глина в краката му, очаквайки да види безразборно разровена кал. Вместо това там има символ – точно очертан с дълбоки линии. Правоъгълник, разделен на три части, покрит със стотици белези от ножа като гърчещи се змии. Тетия се надига на колене. Тя съзнава, че съпругът ѝ е в опасност. Нещо дълбоко в нея ѝ подсказва, че когато свърши с това, което прави, ще дойде и краят на живота му.

Детето .

Тази мисъл я ужасява. Но детето е единственото обяснение за онова, което се случва. То иска Тевкър да умре.

През пламъците Тетия вижда блясъка на острието. Лицето на мъжа ѝ е разкривено от болка, сякаш всеки негов нерв изгаря. Богът, който прогони демоните, се разкрива пред него, показва му волята си.

Тевкър не издържа.

Бебето рита силно. Толкова силно, че Тетия изпищява. Дъхът ѝ секва. Тевкър се изправя. Олюлява се, вдига ръце и започва да удря с юмруци по слепоочията, сякаш иска да избие от главата си някакво ужасно видение. Болката обаче не спира.