Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

Той поглежда зловещия символ, който е начертал в пръстта, прави една крачка и отново се удря в лицето.

Сърцето на Тетия се разкъсва от мъка за него. Иска ѝ се да го прегърне, да го обича, да го закриля.

Ново изритване в корема ѝ. Толкова жестоко, че тя повръща. Може единствено да гледа как Тевкър пада на колене. Движенията на детето изглеждат почти синхронизирани с тези на мъжа ѝ, сякаш чрез нея то изпраща болка към него.

Призовал последните си остатъци свободна воля, Тевкър отново се изправя. Тръгва към свещения огън като удавник, който се опитва да докопа спасително въже.

Внезапно адска болка пронизва гърба на Тетия – болка, каквато никога досега не е изпитвала.

Тевкър се олюлява назад, нещо го дръпва от пламъците.

Тетия едва диша. Детето ѝ причинява болка навсякъде – в ребрата, корема, в гръбнака.

Тевкър изревава.

С разперени ръце и широко отворени очи, той се хвърля в нажежената до бяло среда на бушуващия огън.

14

В НАШИ ДНИ

ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ

Да правиш секс за първи път, е странно преживяване. Да се събудиш сутринта до жената, с която си го направил, е още по-странно.

Легнал по гръб на огромното легло в стаята на Тина Ричи, Том Шаман се опитва да свикне с тези странности.

В главата му е каша. Пълна каша.

Спешно има нужда от свеж въздух и време, за да обмисли всичко, което се случва.

Докато Тина спи, той занася дрехите си в банята и се облича на светлината на лампата над огледалото. Взема ключа от стаята, тихо затваря вратата на спалнята и излиза на улицата за първи път, откакто намери тялото на Моника Видич.

Часът е 9 и той не помни кога за последно си е лягал толкова рано и се е събуждал толкова късно.

Утринната светлина е с кехлибарен цвят като медена пита. Температурата е приятна, около 18 градуса. Накъдето и да погледне, Том вижда влюбени двойки, които пият кафе, хапват кроасани и четат вестници в уличните кафененца. Наистина изглежда, че светът е за двама.

Той се разхожда по брега зад „Сан Марко“, откъдето се разкрива може би най-красивата гледка към канала. Плавателни съдове с всякаква форма и размери се съревновават за място във водния басейн – гондоли, фериботи, търговски кораби, един катер на карабинерите и пътнически корабчета.

Докато Том се кани да продължи към Моста на въздишките, минава една плаваща катафалка, бавно пореща водната повърхност към историческото гробище на остров Сан Микеле. Покритият с цветя плавателен съд съживява спомените за Моника и изверга, който я е убил.

Не иска да мисли за това сега.

Връща мислите си към Тина. Само допреди няколко дни изобщо не подозираше за съществуването ѝ, а сега тя играе централна роля в живота му.

Това е първата жена, с която прави секс. Сигурен е, че за нея не е било нищо особено. За Том обаче това е паметно събитие. Само че все още му е трудно да определи точно какво.

Дали такова, от което трябва да се гордее? Или да се срамува?

Не знае. Дългогодишната преданост към католическата вяра има подобен ефект. Кара те да се чувстваш неуверен за всичко, което ти доставя удоволствие, особено за секса.

Като повечето свещеници навремето Том бе полагал усилия дори да не помисля за интимна близост с жена. И като повечето си колеги в много случаи не беше успявал.

В тези моменти си представяше, че такава връзка започва бавно – с топло приятелство – и после постепенно прераства в нещо по-дълбоко и страстно. Никога не е сънувал, че ще се държи като отчаян тийнейджър и ще изгуби девствеността си пиян след случайно запознанство.

Е – ако трябва да е честен към себе си – не беше толкова пиян. Замаян – да. Без задръжки – със сигурност. Но толкова пиян, че да не може да се спре? Не, в никакъв случай.

А сега? В ярката светлина на зората Том се пита какво да прави сега.

Да си остане секс за една нощ? Това ли иска тя? Какво иска той?

Не може да отговори на нито един от тези въпроси. Всичко му изглежда толкова объркано. А години наред бе съветвал двойките от паството за семейните им проблеми! Тази мисъл го кара да се усмихне. Колко безнадеждно неквалифициран е бил за това.

Въпреки всичко няма угризения. Никакви. Каквото и да му се случи, ще е част от новия човек, в който се превръща. Човек, който за една нощ допусна в живота си напълно непозната жена. И като ѝ даде най-ценното, което му беше останало, я направи главен герой в битието си.