Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

– Какво правиш, докторче? – пита Бейл, докато лекарят опипва вътрешната страна на подмишницата му.

– Търси вена, Бейл – отговаря Тифани вместо медика. – Опитва се да намери най-подходящото място, в което да ти инжектира смъртоносния разтвор.

Младият лекар се обръща и поглежда с ужас надзирателя. После преглежда дланите, стъпалата, глезените и прасците на Бейл. Записва си нещо, кимва на надзирателите и се оттегля в задната част на стаята. Изпълнява задълженията си мълчаливо – иска да свърши час по-скоро. Цялото това нещо кара кожата му да настръхва. Той сваля ръкавиците, хвърля ги в кошчето и зачаква да отворят електронно заключващата се врата, за да излезе.

– Сложете му пак белезниците – нарежда Тифани. – Сега ще го върнем в килията. – Едрият надзирател се ухилва в лицето на Бейл. – Ако зависеше от мен, още сега бих забил иглата в окото ти и бих те мъчил с малки дози от химикалите от днес до Деня на благодарността. – Поглежда часовника си. – Един час, нещастнико. Остава ти един час.

83

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Мера Тийл вече нито изглежда, нито се чувства толкова секси, колкото преди няколко часа. Сатанинската дяконеса е окървавена, насинена и прогизнала от падането във водата в хангара за лодки – мястото, където двамата с Дино Анчелоти бяха отнели живота на толкова много невинни.

Валентина няма време да провежда разпит, съобразен с изискванията на закона. Тя извежда Тийл от хангара с белезници на ръцете и я дръпва далеч от погледите на колегите си.

– Ето какви са условията ми. Или ще ми разкажеш всичко, или ще ти пръсна черепа и ще наглася нещата като опит за бягство.

Тийл се ухилва:

– Ти наистина си адски секси, когато се ядосаш. Жалко, че фотоапаратът не е у мен.

Валентина я хваща за раменете и с добре прицелен ритник я сваля на колене. За части от секундата изважда пистолета си и напъхва дулото в устата на сатанистката.

– Кълна се в Христос, че ще те убия, ако не започнеш да ми съдействаш.

Дали от вкуса на метал, или заради неподправената ярост в очите на Валентина, Тийл се пречупва. Погледът ѝ издава готовност да говори.

Валентина я изправя и прибира пистолета.

– Говори!

– Не знам почти нищо – отговаря Тийл, без следа от предишната си арогантност. – Знам само, че има бомби.

– Бомби ли?

– Една при Понте дела либерта. Една при водопада Анхел във Венецуела. И една в Америка. В хотел „Венишън“ в Лас Вегас. – На устните ѝ се изписва усмивка, която напомня за старата Тийл. – Късно е да ги спрете.

Валентина е в шок. Допуснала е ужасна грешка. Мишената не е Масъл Бийч във Венис. Тя се обажда в контролната зала, като се моли да успеят да предупредят американците навреме.

84

Заповедта на Карвальо за евакуиране и затваряне на Понте дела либерта е предадена със светлинна скорост.

Италианците обаче нямат навика да правят нищо бързо.

Когато майорът стига на мястото, пътят е претъпкан с хора. Колкото по-настойчиво полицаите се опитват да ги изгонят, толкова повече се изнервят туристите, свирят клаксони и движението спира.

Мостът, открит от Мусолини през 1933 г., е дълъг над три километра и няма аварийно платно. Той е единствената връзка на Венеция с градчето Местре и с континента. На италиански името му означава „Мост на свободата“ и Вито предполага, че Бейл го е избрал, защото символизира скорошното му освобождение от затвора.

Вито поглежда идеално правия мост с обща площ 888 декара. Спомня си от училище, че съоръжението е специално проектирано да може да се взриви при нужда, за да се спре настъплението на вражески войски. Няма как да прецени какви поражения ще нанесат експлозивите на Бейл. Осъзнава, че нямат време да претърсват всички подпори.

Екипите му са съсредоточени в двата края – местата, където е най-вероятно да са заложени взривовете.

Майорът е в северния край, на входа откъм Сан Джулиано, точно преди републиканско шосе 11 да се раздели на шосе 14 надясно и Виа дела либерта наляво.

Роко Балдони се показва от една малка лодка. Изглежда скован от ужас. Крачолите на сивия му панталон са мокри.

– Намерихме експлозивите! – съобщава той. – Под третата арка са, точно на границата с водата. Има часовников механизъм.

Карвальо не отмества поглед от дългата колона коли.

– Какво е положението?

– Сложно. Бомбата е запечатана, има цифров часовник и ръчен спусък.

– Сензори за движение? Превключватели? Жици?

– Може би, но не видях нищо такова – отвръща Роко, като избърсва потта от челото си. – Бомбата е професионална изработка. Изглежда е там от доста време.