Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

Приготвя се за неизбежното замахване.

Фрасва с пръта дякона в китката, после замахва ниско с достатъчна сила, за да счупи коляното му. Дяконът се свива на кълбо на земята и заскимтява от болка. Том го прескача.

Чува гърмеж.

Чува го, но не може да разбере откъде идва. Цялото помещение заехтява. Том се разтреперва целият.

Жрецът държи пистолет.

Том вижда, че дулото пуши, а от лицето на стрелеца личи, че очаква американецът да падне.

Прострелян е.

Знае го, но още не го е почувствал.

Поглежда надолу. Върху дъските капе кръв. Но той още не усеща раната.

Изведнъж болката го пронизва.

Гореща и жестока. Мъчителна и силна. Куршумът е минал през лявата му ръка, през плътта между палеца и показалеца.

Жрецът стреля втори път.

Куршумът профучава над лявото му рамо. Том се втурва срещу пушещото дуло, като замахва с железния прът. Улучва сатаниста в ребрата, но той успява да го изблъска в края на дървения олтар.

Том се спъва, пада и удря главата си в дъските.

Жрецът насочва пистолета към него.

Проехтява нов гърмеж.

Още един.

Преди Том да успее да се изправи, жрецът се стоварва до него. Мъртъв.

Един куршум в главата. Точно по средата на челото. Втори – в сърцето.

Валентина Мораси сваля оръжието си.

Том изпълзява встрани от трупа на жреца и с мъка се приближава до Тина.

Тя е в безсъзнание. Натъпкана с приспивателни.

Целият хангар се напълва с карабинери. Един парамедик го избутва настрани и проверява дишането и пулса на Тина. Валентина прибира пистолета си в кобура и се приближава до Том.

– Казах ти да чакаш в гората – смъмря го.

Той се усмихва:

– Съветът ти беше добър. Трябваше да те послушам.

Двама полицаи отвеждат дякона, вече със свалена маска – дребен търговец от града.

Други вдигат Тина и я изнасят от хангара.

– Ще се оправи ли? – пита Том.

– Не знам – отвръща Валентина. – В моторниците има медицинска апаратура. Веднага ще се погрижат за нея.

Том поглежда ранената си ръка, от която още капе кръв. Посочва мъртвия жрец, проснат по гръб и с паднала маска.

– Това не е всичко, да знаеш. Който и да е този тип, той е само част от нещо по-голямо. Ларс Бейл има по-сериозен план.

– Знам кой е – казва Валентина, като поглежда мъжа, когото уби преди малко. – Това е Дино Анчелоти, адвокатът на Фабианели. – Кимва към ръката на Том. – А това трябва да се зашие.

Том понечва да каже нещо храбро, но в този момент двама карабинери извличат дяконесата покрай тях.

– Чакайте! – извиква Валентина. – Искам да говоря с тази вещица.

82

„САН КУЕНТИН“, КАЛИФОРНИЯ

Единственото, което Ларс Бейл вижда от крилото за изпълнение на смъртни присъди, е собствената му тясна килия. Нея и грозната физиономия на надзирателя, който трупа извънреден труд, като го пази двайсет и четири часа без прекъсване.

Скрити от погледа му са още петнайсет помещения, включително самата стая за екзекуции, помещението за съхранение на трупа, наблюдателната стая за журналистите, помещения за персонала и екипировката, наблюдателната стая за близките на жертвите, а от другата страна – тази за близките на осъдения.

Зад кулисите кипи усилен труд – цяла армия хора планира как да го убие и какво да прави с добрите, лошите и грозните, които са дошли да гледат как умира.

През последния час полицай Джими Тифани е обходил всеки метър от комплекса, за да провери всичко. Той е един от малкото надзиратели, които доброволно участват в екипа за екзекуцията. След спречкванията с Бейл приема нещата лично.

Днес е денят на възмездието.

Тифани изпитва приятно вълнение, когато подвиква през заключената врата:

– Ставай, Бейл. Обърни се с гръб. Ръцете отзад.

Затворникът бавно изпълнява заповедта, като подава ръцете си през пролуката между решетките.

Тифани и други двама надзиратели му слагат белезници, отварят вратата, после слагат вериги на краката му и го завеждат в стаята за преглед.

– Обърни се. Ще ти свалим белезниците и искаме да се съблечеш за медицински преглед.

– Каква ирония – с уморен и отегчен глас измърморва Бейл. – Законът ви задължава да ме прегледате, за да се уверите, че съм в достатъчно добро здраве, за да умра.

– Млъквай и изпълнявай, умнико.

Докато Бейл се съблича, надзирателят извиква в стаята млад, силно смутен на вид лекар. Той си слага призрачно бели гумени ръкавици и започва да измерва пулса и кръвното на осъдения, като – по съвет на директора на затвора – избягва всячески да го поглежда в очите.