Сам Крайстър - Пророчеството Венеция

Намират го в лицето на четирийсет и две годишната Глория Кучи, бивш декан на художествения факултет в университета „Ка’ Фоскари“ във Венеция, а сега – собственик на реномираната галерия „Кучи“.

– Картината наистина е много сложна – казва тя, като обикаля около голямата цветна репродукция на безименната рисунка, поставена върху дълга стъклена маса. – Аз лично считам, че е ужасна, абсолютна миазма. В безобразността ѝ обаче има истинска красота и гениални хрумвания, напомнящи за Пикасо и Пикабия. – Почуква с пръст върху разпечатката. – Тези груби кубове символизират сила. Изобразяват широкоплещести мъжаги, които вдигат някакви неща, може би титани на промишлеността, финансите или търговията, строящи град. – Вдига ръбчето на листа с формат А4 и се усмихва. – Тази ъглеста камея тук е удивителна. Прилича на водопад в Големия канал, но художникът я е нарисувал да излива кръв, не вода. Колко провокативно! – Дръпва се назад, поглежда от друга перспектива, отърсва се от предположенията и предразсъдъците си и се приближава отново. – Като се вгледаш по-внимателно, личат заемки от стила и същината на много художници. Със сигурност от Дали, в смисъл че има многобройни огледални образи и варварски сюрреализъм. Със сигурност и от Пикабия – има лица, които се въртят като демони в мъгла. – Навежда се над масата като дълговрата птица, канеща се да клъвне някое зрънце. – Но зад всичко това най-силно се усеща влиянието на Джовани Канал. – Усмихва се самодоволно. – По-известен като Каналето. Баща му, Бернардо, също бил художник, оттам и прякорът Каналето – малкият Канал. Сега, ако дойдете от другата страна, ще видите нещата малко по-ясно.

Валентина и Вито я следват, като се чудят защо просто не завърти рисунката.

– Трябва да се вгледате зад най-изпъкналите образи и да видите фона. Първото, което художникът е нарисувал на платното, е копие на „Канале гранде и църквата Салуте“ на Джовани от 1730 г. Това е може би най-известната му творба – нейни репродукции на снимки и пощенски картички могат да се намерят навсякъде по света.

Глория Кучи се навежда ниско като инспектор, проверяващ измервателен уред.

– Много добро. Всъщност отлично копие. – Прокарва пръст по разпечатката. – Вижте – това е устието на канала, на преден план се виждат гондоли, но ако се вгледате внимателно в тях, ще забележите, че са образувани от почернели трупове. Без съмнение това е алюзия за чумата. Отдясно се виждат къщите покрай канала, отляво е куполът на „Салуте“ – като очертание на бледа женска гърда, може би умиращата Майка Венеция.

На Вито това сравнение не му харесва. Иска му се жената да не беше толкова безгрижна и неделикатна.

– Ами тези неща? – пита той. – Какво означават всички тези кубове и правоъгълници, надраскани върху всичко?

– Насилие. Страст. Агресия. Това означават. Някаква експлозия, освобождаване на напрежение и гняв. От тази картина направо се излива сила.

Валентина си спомня част от продължителната консултация, която получиха от ФБР.

– Тези фигури имат ли нещо общо с Да Винчи и... – Замълчава за миг от страх да не прозвучи глупаво. – ... златните сечения и златни правоъгълници?

Глория я поглежда впечатлено. Накланя глава ту напред, ту назад, за да огледа внимателно картината. Отново проследява някакви очертания с пръст, но толкова бързо, че никой от присъстващите не успява да различи какви.

– Абсолютно сте права. Колко находчиво. – Хваща Валентина за ръката и използва пръста ѝ като показалка. – Вижте тук! – Бавно проследява един профил на мъжко лице. – Това е знаменитата черно-бяла илюстрация на Да Винчи от „Божествената пропорция“ – заради представеното тук наслагване на правоъгълници, показващо симетрията на лицето, учените предполагат, че омагьосващата сила на „Мона Лиза“ се дължи именно на използваните от Леонардо златни пропорции. – Глория поглежда обърканите детективи, като се надява да са разбрали достатъчно от наблюденията ѝ, за да им бъдат от полза. – Дали със сигурност ги е използвал във всичките си картини, особено в „Тайнството на тайната вечеря“, и ако се вгледате тук, ще видите елементи и от тази творба.

Вито и Валентина отново се напрягат да видят какво има предвид. Глория поставя пръста на лейтенантката върху мястото.

– Тук , точно в средата, виждаме протегнатите ръце и гърдите на мъж, който се носи във въздуха над пейзажа на Каналето, сякаш слиза от небето. Тази божествена фигура е от „Тайната вечеря“. – Издърпва ръката на Валентина от левия до десния край на картината. – А тук и тук виждате фигури, напомнящи обърнати пентаграми; те също са от фона на „Вечерята“.