Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Изглеждате развълнуван, професор Малъри — каза вежливо Реджи.

— Вече го казах на младия Доминик, но мога ли да бъда първият, който да те поздрави за отличната ви работа в Аржентина?

— Можеше и да бъдете, но аз ви изпреварих, професоре — обади се Уит.

Той влезе в библиотеката и подаде на Реджи чаша кафе, което беше толкова горещо, че над него все още се издигаше пара — макар че кухнята беше много далеч от библиотеката.

— Е, нищо — рече добродушно Малъри. — Тогава нека бъда вторият.

Реджи отпи от кафето си. Никога не се беше чувствала комфортно, когато трябваше да обсъжда това, което е направила — дори с хората, които й бяха помогнали да го постигне. Да убиеш човек, който беше ликвидирал толкова много хора, не извикваше обичайните човешки емоции. За нея, както и за всички останали на тази маса, набелязаните мишени се бяха лишили от човешките си права, извършвайки ужасяващи престъпления. Все едно обсъждаха убийството на някое бясно куче.

— Благодаря ви — каза тя. — Но за съжаление изобщо не се съмнявам, че хер Хубер все пак ще почива в мир.

— Почти съм сигурен, че точно в момента не си почива — заяви строго Малъри. — Пламъците на ада сигурно са доста болезнени.

— Щом казвате. Теологията никога не е била сред най-силните ми страни.

Реджи се настани на един стол.

— Но Хубер вече е минало. Да продължаваме.

— Да — каза нетърпеливо Малъри. — Точно така. Продължаваме веднага.

Уит се усмихна накриво.

— Да видим дали ще можем още веднъж да яхнем чудовището, без да ни смачка.

Малъри кимна на слабата жена със светла коса, която седеше от дясната му страна.

— Лиза, ако обичаш.

Тя се изправи и раздаде на всички папки, натъпкани с ксерокопия и стегнати с червени гумени ластици.

— Между другото, професора — обади се Уит. — Всичко това може да се запише на флашка, която да отворим на лаптопите си. Ще бъде доста по-удобно, отколкото да го мъкна в колата си.

— Лаптопите могат да станат жертва на разсеяност или на крадци. На хакери — отговори Малъри с намек за неодобрение, но освен това и с донякъде несигурния тон на човек, за когото компютрите си оставаха загадка.

Уит вдигна своята папка.

— Е, хартията също може да се открадне лесно. Особено такава тежка купчина, която бие на очи, по дяволите.

— Да се заемаме за работа — каза остро Малъри, като подмина тази забележка.

Той вдигна снимката на един мъж на шейсетина години с обръсната глава и лице, което предизвикваше една-единствена емоция: страх.

— Евън Уолър — каза Малъри. — Смята се, че е роден в Канада преди шейсет и три години, но това не е вярно. Фалшивата му самоличност е на законен бизнесмен, но…

— Каква е действителната му самоличност? — обади се Уит.

Той извади пистолета си и го остави на масата.

Ако Малъри се бе подразнил от прекъсването или появата на оръжието, не го показа по никакъв начин. Всъщност очите му проблеснаха, когато отговори:

— Евън Уолър в действителност е Фьодор Кукин.

Той ги огледа един по един, но когато никой не реагира, задоволството му се смени с разочарование.

— Роден е в Украйна и е служил в армията, а след това в националната тайна полиция, която е докладвала директно на КГБ.

Когато дори това разкритие не предизвика никакви коментари, той остро продължи:

— Никой от вас ли не е чувал за Голодомора?

Малъри погледна към другия край на масата, където седеше Доминик.

— Поне ти си учил за това в университета, нали? — попита професорът.

Доминик поклати глава, като видимо се притесни, че го разочарова.

Реджи взе думата:

— „Голодомор“ на украински означава „гладна смърт“. В началото на трийсетте Сталин е убил почти десет милиона украинци, като ги е оставил да гладуват. Това включва близо една трета от децата в страната.

— Как е успял да го направи, по дяволите? — попита Уит с отвращение.

Малъри отговори вместо нея:

— Сталин изпратил военни части и отряди на тайната полиция, които конфискували всички домашни животни, птици, храна, зърно и земеделски инструменти — особено от областта около река Днепър, която отдавна е известна като „житницата на Европа“. След това затворил границите, за да не могат украинците да избягат или да си върнат откраднатото, както и за да попречи на новините за това зверство да достигнат до света. Цели градове били обезлюдени; за по-малко от две години била унищожена почти една четвърт от селското население на страната.

— По отношение на жестокостите Сталин е бил достойна конкуренция на Хитлер — добави строго Лиза Кент.