Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Уит протегна нагоре ръка. Кукин вдигна поглед към тавана и стените, облени в светлината на прожекционния апарат на Доминик. Нищо, създадено от Гоя, не можеше да се мери с ужаса, уловен в тези образи. Снимките бяха на мъртви или умиращи мъже, жени и деца, които гледаха право в тях. На една от стените се виждаха масовият гроб и малките детски кости, изровени от него.

— Зверствата ти са многобройни — каза Реджи. — Няма да бързаме. Искаме добре да си припомниш миналото.

— Кои сте вие? — попита отново Кукин.

— Какво значение има? — отговори Уит.

— Има значение, защото искам да знам кого ще убия в близко бъдеще. В съвсем близко бъдеще.

— Не виждам как ще стане — каза Уит.

— Значи си сляп.

Реджи посочи една стена, на която се виждаше купчина от трупове, подредени като дърва за огрев.

— Клането в Севастопол.

Тя посочи друг образ на тавана, на който се виждаха изпитите лица на умиращи хора, затворени зад стена от бодлива тел.

— Лагерът за мъчения в Ивано-Франкивска област в Западна Украйна.

Третата снимка беше уловила лицата на жени и деца, проснати в калта, които приличаха на оголени черепи.

— Котсури във Волинска област — каза Доминик. — С това наистина се записа в историята на Голодомора, нали? Успял си да умориш селяните от глад.

Кукин вдигна очи към картините, които трептяха по каменния таван като мараня над пустинята. После сведе поглед обратно към тях, а по лицето му не се четеше и следа от разкаяние.

— Няма нужда да ми показвате всичко това. Спомням си го съвсем добре. — Той се усмихна. — Всъщност помня всичко, до последния скелет.

— Майната им на снимките — рязко го прекъсна Уит. — Хайде да го пречукаме и да го хвърляме в ковчега.

Той посочи към един саркофаг до стената със свален капак.

— Там ще изгниеш, Федя. Надявам се, нямаш нищо против да прекараш цяла вечност в Горд.

Фьодор не му обърна внимание. Гледаше към Реджи.

— Трябваше да внимавам повече. Човек никога не бива да се доверява на красива жена, която се прави на… как се казва, недостъпна?

— Погледни снимките — отговори Реджи. — И ако наистина си толкова религиозен, колкото твърдиш, помоли Бог за милост.

— И как ще бъде нанесен смъртоносният удар? — попита Кукин и наклони глава. — Пистолет или нож? Или ще ме удушиш с голи ръце? Но дали ще посмееш да се приближиш? Усещам, че се страхуваш от мен. Не, ще запазиш дистанция, струва ми се.

— Не си първото ми чудовище, нито ще бъдеш последното.

— Не ме причислявай към някаква си група! — излая Кукин. — Няма друг като мен.

Уит погледна към отворения саркофаг.

— Е, там вътре вече има един скелет. Всъщност дори ми е кофти, че горкият човек ще трябва да дели гроба си с изверг като теб.

Помещението се изпълни с пукота на многобройни огнестрелни оръжия. Уит замръзна и гневно изруга под носа си.

Реджи бавно се обърна и видя мъжете, които ги бяха обградили с насочени оръжия. Двама от тях бяха от охранителите на Кукин.

Челото на Реджи беше на мушката на пистолета на Паскал.

— Хвърли пистолета — нареди той. — Веднага.

Реджи се наведе и остави оръжието на пода.

— Ритни го настрани.

Тя се подчини.

Алън Райс се показа от скривалището си. Той безизразно се втренчи в Реджи, после каза:

— Развържи го. Веднага.

Тя направи крачка напред, но Уит я спря.

— Не, аз ще го направя.

Той свали въжетата на Кукин, който бавно се изправи, като разтриваше китките и глезените си. Когато се освободи, кимна на Уит и заби юмрук в стомаха му, като го накара да се превие на две. Последва ритник в главата, който го блъсна в саркофага, така че кръвта му се смеси с вековния прах на костите. Доминик и Реджи се спуснаха към него, но Паскал изстреля един куршум пред тях и те замръзнаха.

Кукин протегна ръка и пое от Паскал подхвърления резервен пистолет.

— Явно знаеш много за мен — обърна се той към Реджи. — Или поне достатъчно, за да ми изпратиш двама мюсюлмански терористи. Предполагам, че са били предрешени с единствената цел да ме вкарат тук.

Реджи не отговори. Дишаше плитко, само в гърлото, но се контролираше.

— Не желаеш да отговориш? — Кукин махна към образите на стената. — Подмами ме тук, за да ми покажеш всичко това и да ме убиеш? А сега не искаш да ми обясниш защо?

Небрежната му усмивка се стопи, ръката му се стрелна към шията й и той я стисна близо до лявата сънна артерия. Реджи прехапа устни, но не издаде нито звук. Той стисна по-силно и тя почувства как притокът на кръв и кислород към мозъка й спира. Най-сетне тя го сграбчи за ръката, заби пръстите си в една определена неврологична точка и го принуди да отслаби хватката. Кукин я пусна, тя задавено си пое въздух и залитна назад. Подпря се на стената, за да не падне, и се изправи, без да откъсва поглед от него.