Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Те се обърнаха и се затичаха по тунела, преследвани от куршуми на всяка крачка. Докато тичаха, и четиримата мислено отправяха молитви за спасение — напълно подходящо за църквата, под която се намираха.

Реджи се обърна към Шоу.

— Насам! Има друг изход.

— Онзи, който излиза на вилите? — попита Шоу.

Докато тичаха надолу, Реджи го изгледа.

— Откъде знаеш?

— Предположих. Но вратата се отваря към улицата.

— И Кукин знае за нея — каза Реджи. — Наложи се да му покажа този маршрут, за да мога днес да го убедя да влезе в църквата. Но после го заведох в катакомбите.

— Значи има две причини да не можем да минем оттам — отсече Шоу.

Той се обърна към Доминик, който тичаше приведен и стискаше ранената си ръка.

— Ще се справиш ли?

Реджи свали лентата си за глава и превърза раната му.

— Ще се справя — отговори Доминик и се намръщи от болка.

Уит погледна към Шоу.

— Какво да правим тогава? Не можем да се върнем, освен ако не искаме да си пробием път със стрелба, а онези имат много повече куршуми от нас.

Шоу посочи наляво.

— Насам.

Уит го сграбчи за ръката.

— Там няма нищо. Вече проверих.

— В края на коридора има тайна врата, вградена в камъка. Отваря се към тунел, който води до старата крепост.

— Откъде знаеш? — настоя Уит.

— Порових се в историята.

— Какво?

— Католическите свещеници често са били принудени да бягат, за да спасят живота си. Точно като на нас. Да тръгваме!

Когато стигнаха до края на коридора, Шоу издърпа един камък в долната част на стената и в нея се появи тесен процеп. Той напрегна сили и старите панти изскърцаха, когато вратата се отвори. Четиримата преминаха и Шоу я върна на мястото й.

Докато ги водеше по тъмния влажен тунел, Шоу бързо натисна няколко бутона на мобилния си телефон и електронното съобщение беше изпратено. Минаха през още една врата и се озоваха в просторна зала, в която през процепи високо в каменния таван над главите им се процеждаше слънчева светлина. Бяха стигнали до старата крепост.

Шоу се приближи към следващата врата, отвори я и четиримата излязоха в един вътрешен двор. Пред тях със свирене на гуми спря кола и Уит насочи пистолета си към шофьора.

— Той е с мен — каза Шоу и дръпна ръката му.

Франк отвори прозореца откъм мястото до шофьора и каза:

— Целият град се е побъркал.

Шоу и Реджи помогнаха на Доминик да се настани на задната седалка и се шмугнаха до него. Уит скочи на мястото до Франк, който натисна газта докрай и колата рязко потегли, като оставяше черни следи от гуми по древния паваж.

— Хайде, Шоу, разказвай — подкани го Франк, докато маневрираше по тесните улици надолу по хълма, където бяха вилите.

— Казваш се Шоу? — попита Реджи.

Шоу вдигна очи към огледалото за обратно виждане и срещна вторачения поглед на Франк.

— Те хванаха Уолър, но неговите хора им устроиха засада. Отидох да им помогна малко.

— Да ни помогнеш малко? — възкликна Уит. — Ако не беше ти, всички щяхме да сме мъртви.

— Все още не е свършило — отсече Франк.

В същия миг се показа един от хората на Уолър; беше използвал същия тунел, който Реджи бе показала на Кукин при първото им идване в църквата. Той ги забеляза и откри огън. Предното стъкло се натроши и всички залегнаха. Последва сблъсък, мъжът изхвърча във въздуха от удара с колата и се просна на земята. Франк — вдигна поглед.

— Ей, Шоу!

— Аха?

— Можеш ли да караш?

— Защо?

— Защото този кучи син току-що ме простреля!

Шоу видя кръвта, която се стичаше по якето на Франк, избута го встрани, прехвърли се през седалката и пое волана. Натисна газта докрай, после погледна Франк, който се беше свлякъл до Уит.

— Зле ли е?

Франк разтвори ризата си, за да погледне.

— Куршумът е пропуснал стомаха ми. Мисля обаче, че мина през мен и излезе.

Уит провери облегалката.

— Точно така — каза той и вдигна сплескания куршум. — Ето го.

— Дръж се, Франк — каза Шоу. — И ми кажи накъде да карам.

— На шейсет километра южно от тук има частна писта. Самолетът ни чака.

Той обясни на Шоу как да стигне до там, после притихна. Дишаше трудно, а лицето му беше посивяло.

Реджи и Уит свалиха якето на Франк, разкъсаха ризата му и провериха раната по-внимателно.

— Погледни в жабката за аптечка — нареди Реджи.

Аптечка нямаше, но имаше кутия с антибактериални мокри кърпички. Тя почисти раната, а после накъса ризата на Франк на ивици, за да спре кръвоизлива и да го превърже. Накрая се отпусна назад на седалката.