Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Но въпреки че койотът беше точно на прицела му, Кукин не натисна спусъка. Той отпусна оръжието. Животното, което дори не беше разбрало колко близо е било до смъртта от ръката на един далеч по-опасен хищник, продължи да тича през тундрата, докато се изгуби от поглед. Кукин се изправи и пое по самотната пустош обратно към хижата си. Никога не беше изпитвал удоволствие от убиването на диви животни. Риболовът също не го влечеше особено, въпреки че беше занаятът на баща му.

Единствено животните, които приличаха на него самия, караха Фьодор Кукин да натиска спусъка, да хвърля запалената кибритена клечка в газовите камери, да изритва стола изпод жертвата, провесена на въжето, или да забива ножа в нечии гърди. Просто беше такъв.

Той се върна в хижата, окачи якето си на една кука до вратата, заключи пушката в сейфа за оръжия и се върна зад бюрото си. На телефона му мигаше светлинен индикатор. Записаното съобщение веднага разсея всички мрачни мисли, които бяха измъчвали Фьодор Кукин през целия ден.

Беше Алън Райс, а съобщението гласеше:

„Открихме го.“

Реджи обожаваше Трафалгар Скуеър. За нея той сякаш олицетворяваше всичко британско, събрано на едно забележително място. От една страна, там беше паметникът на лорд Нелсън на четирийсет и шест метровата му гранитна колона — спасителя на Британската империя, който завинаги щеше да бъде почитан за героичната си смърт в битката при Трафалгар. И макар че вече не всеки ученик знаеше кой е Нелсън или какво точно е направил, статуята му оставаше като мемориал за непобедимостта на британската нация.

От друга страна, там бяха и едрите отвратителни гълъби. Макар че Нелсън беше основно почистен преди няколко години, а кметството беше предприело стъпки да освободи района от гукащите пернати, птиците бяха такава природна стихия, че горкият адмирал най-редовно беше покрит с курешки. Далеч под него човешки същества от всякакви раси и възрасти се разхождаха, седяха, танцуваха, плачеха, дъвчеха, пиеха, изнасяха представления, снимаха, четяха, флиртуваха със себеподобните си и понякога късно вечер дори правеха секс. И всичко това се случваше, докато шарените таксита, покрити с реклами, и червените продълговати автобуси се виеха около площада с цялото внимание, необходимо за оцеляване в един космополитен град. Площадът представляваше идеалната комбинация от прашна история и ярко настояще и Реджи спря да му се наслади, като за миг забрави, че отива на среща с човек, който е в състояние да я унищожи.

Макар че това беше донякъде абсурдно при наличието на толкова много други неизвестни, Реджи беше най-притеснена от въпроса какво да облече. Беше изпрала всичките си дрехи и се беше спряла на бледозелена рокля със семпла кройка, прибрана на кръста, която подчертаваше слънчевия й загар и свършваше на няколко сантиметра над коленете й. Беше с деколте, но не много дълбоко. Реджи беше извадила единствения сексапилен сутиен, който притежаваше, но после се беше отказала от него и беше избрала друг, по-обикновен. Реши да не облича пуловер над роклята, защото времето в Лондон не беше същото като в Лийвсдън, както впрочем често се случваше. Небето се беше прояснило, температурата се беше покачила над двайсет градуса, което предизвика празненства в целия град, а лекият вятър от юг обещаваше още топлина. Реджи беше на високи токчета, така че щеше да бъде едва с двайсет сантиметра по-ниска от мъжа, с когото съвсем скоро щеше да вечеря. Беше вдигнала косата си, като остави няколко кичура да се спускат по дългата й шия. Ансамбълът беше завършен от масивни обици и огърлица с аквамарини, които си беше купила преди години в Тайланд.

Докато вървеше по пресечката, където се бяха уговорили да се срещнат, Реджи крадешком провери грима си в огледалото за обратно виждане на един паркиран мотоциклет, като се преструваше, че одобрително разглежда машината. С ръста на Шоу нямаше да е трудно да го забележи, дори сред всички хора наоколо. И все пак по улицата имаше и много места, подходящи за прикрито наблюдение. Всъщност той сигурно вече я гледаше.

Реджи се замисли, после реши да захвърли притесненията. Завъртя се в кръг, здраво стъпила с едното си токче на тротоара, като бавно махаше във всички посоки, все едно участваше в конкурс за красота. За момент това движение я накара да забрави всичките си проблеми, докато се наслаждаваше на прекрасната лятна вечер в града, който обичаше най-много от всички на света.