Тери Хейс: Аз съм пилигрим

Цялото количество изтекло долу след пет минути и си дали сметка, че щом тече толкова бавно, някъде по тръбите между стая 89 и мазето трябва да има запушване. Сега го бяха открили - в плетеницата тръби и незаконни свързвания зад стената.

- Кажи ми, че са зъбите - подхвърля Брадли. - В тоалетната ли ги е пуснала?

Брус клати глава и осветява с фенера топка скашкана овъглена хартия, заседнала в една свивка под прав ъгъл.

- Тази тръба идва директно от стая 89, тествахме я - казва той и сочи топката. - Каквото и да е това, изгорила го е и го е пуснала в клозета. Логично е да го направи. Само дето не е знаела за нарушенията на строителния кодекс тук.

Брадли започва да измъква пихтиестата маса с пинцети.

- Късчета от квитанции, ъгълче от карта за метрото, билет за кино - изрежда той, за да чуят околните. - Изглежда, е прочистила мястото, преди да се махне, и се е отървала от всичко излишно. - Разделя внимателно още парченца. - Списък за пазаруване... може да е от полза, ако се наложи да сравняваме почерка, ако открием...

Млъква, загледан в парче хартия, овъглено малко по-малко от останалите.

- Седем цифри, написани на ръка: 9. 0. 2. 5. 2. 3. 4. Не е всичко. Останалото е изгоряло.

Вдига късчето хартия пред групата, но знам, че всъщност говори на мен, сякаш работата ми в разузнавателна агенция автоматично ме прави криптограф. Седем написани на ръка цифри - плюс още, унищожени - могат да означават всичко, но аз имам едно преимущество: хората от бившия ми занаят винаги се занимават с фрагменти, така че не пренебрегвам този.

Присъстващите, разбира се, започват да гадаят незабавно - банкова сметка, кредитна карта, пощенски код, IP адрес, телефонен номер. Алварес отбелязва, че няма областен телефонен код 902, и е права. Донякъде.

- Да, но ние сме свързани с канадската система - казва ѝ Питърсън, младият детектив, - която може да дублира нашата при нужда. 902 е кодът за Нова Скотия. Дядо ми имаше ферма там.

Брадли не отговаря, гледа ме, все още очаква мнението ми. От горчив опит знам, че не трябва да казвам нищо, ако не съм абсолютно сигурен, така че само свивам рамене - което означава, че той и всички останали могат да продължават нататък.

Всъщност мисля за стенния календар, който не ми дава покой от момента, в който го видях. Според етикетчето с цената на гърба струва четирийсет долара в книжарница „Рицоли“, която обслужва богати клиенти, а това са много пари за календар, който никога не използваш като календар. Тази жена очевидно е много умна и ми минава през ум, че за нея това изобщо не е било календар, че може би се е интересувала от древните останки.

Последните десет години работих в Европа и макар че отдавна не съм пътувал толкова далече на изток, съм почти сигурен, че 90 е телефонният код на Турция. Ако прекарате и ден в тази страна, ще си дадете сметка, че там има повече древни гръцки и римски руини отколкото където и да било другаде по света. Ако 90 е кодът на страната, възможно е следващите цифри да са районен код и част от телефонен номер. Без някой да забележи, излизам и се насочвам към тихо място в сутерена. Обаждам се по мобилния си телефон на телефонна компания „Веризън“ - искам да науча повече за телефонните кодове на Турция.

Докато чакам телефонната компания да се обади, поглеждам часовника си и с ужас си давам сметка, че вече трябва да е съмнало - минали са десет часа, откакто портиерът, повикан да отстрани проблем с електричеството в съседната стая, е отключил стая 89, за да стигне до някакви кабели. Не е чудно, че всички изглеждат уморени.

Най-накрая се свързвам с бюрото за връзка с клиентите на „Веризън“ - жена със силен акцент, която предполагам е някъде в Бомбай, и установявам, че паметта ми е добра - 90 наистина е телефонният код на Турция.

- А 252? Това също ли е телефонен код?

- Да. За провинция... Нарича се Мугла или нещо подобно - казва тя, след като е положила усилия да го произнесе правилно. Турция е голяма страна - по-голяма от Тексас, с население от повече от седемдесет милиона - и името Мугла не ми говори нищо. Отварям уста, за да ѝ благодаря, но тя ме изпреварва:

- Не знам дали ще е от полза, но тук пише, че един от главните градове е на егейското крайбрежие и се нарича Бодрум.

Думата пуска токов удар в тялото ми, вълна страх, който не е намалял никак дори след толкова много години. Тя казва Бодрум - и вълните изхвърлят името на брега като останка от някакво корабокрушение.

- Така ли? - отвръщам спокойно и продължавам да се боря с вихрушката от мисли. След това частта от ума ми, която се занимава с настоящето, ми напомня, че в разследването съм само гост, и изпитвам облекчение - не искам да имам нищо общо с онази част на света никога повече.