Тери Хейс: Аз съм пилигрим

Гледам го втренчено.

- Да не е извадила зъбите на жертвата? - питам.

- Всичките. Не сме намерили нито един, така че сигурно ги е хвърлила някъде - може да ги е пуснала в клозета и да извадим късмет. Затова ще изкъртим каналите.

- Кога са извадени зъбите? Преди или след като я е убила?

Бен си дава сметка накъде бия.

- Не, не е изтезание. Според патолога е станало след смъртта, за да се избегне идентификацията. Заради това те помолих да се отбиеш - спомних си, че в книгата ти имаше нещо за зъби при някакво убийство. Ако е било в Щатите, надявах се, че можем да потърсим...

- Няма връзка - прекъсвам го. - Беше в Швеция. Един тип беше смазал челюстта и мостовете на жертвата с хирургически чук - целта трябва да е била същата, - обаче клещи? Никога не съм виждал нещо подобно.

- Е, сега и двамата видяхме - отвръща Бен.

- Вдъхновяващо - отбелязвам. - Нахлуването на цивилизацията имам предвид.

Като оставя настрана отчаянието си за човечеството, трябва да кажа, че съм още по-впечатлен от убийцата - не е било никак лесно да извади трийсет и два зъба от труп. Очевидно е схванала една много важна идея, нещо, което убягва на повечето хора, които са решили да се занимават с нейната работа - никога не арестуват заради извършеното убийство само по себе си. Арестуват заради лошото планиране.

Соча металното сандъче и питам:

- Откъде цивилно лице може да се сдобие с такова?

Бен свива рамене.

- Откъде ли не. Обадих се на приятел в Пентагона и той прегледа архивите. Четирийсет хиляди са изписани като излишък и са продадени в специализираните магазини през последните няколко години. Ще тръгнем по следата, но няма да стигнем доникъде по този начин и не съм сигурен дали изобщо някой би могъл да...

Гласът му секва - Бен се лута в лабиринт, погледът му се плъзга из стаята, опитва да открие изход.

- Нямам лице - казва тихо, - нямам зъбна картина, нямам свидетели... и най-лошото, нямам мотив. Ти познаваш този занаят по-добре от всеки друг - ако те попитам какви са шансовете това тук да бъде разкрито, какво ще кажеш?

- Сега ли? Лотария - отвръщам. - Влизаш, първото, което ти идва наум, е, че е някой аматьор, поредният наркоман или сексуален извратеняк. След това се вглеждаш внимателно - виждал съм само двама, които донякъде се доближават до това ниво.

След което му обяснявам за антисептичния спрей и разбира се, не е щастлив, че го чува.

- Благодаря за окуражаването - казва той. Потрива машинално палеца и показалеца си и знам от внимателно наблюдение през дълъг период какво означава жестът - иска му се да запали цигара. Разказвал ми е, че ги е отказал през деветдесетте и милиони пъти след това си е мислил, че една цигара би му помогнала. Очевидно и сега се случва същото. За да се справи с желанието да пуши, говори:

- Знаеш ли какъв ми е проблемът? Марси ми каза веднъж... - Марси е жена му, - че твърде много съм се доближавал до жертвите и накрая си представям, че аз съм единственият приятел, който им е останал.

- Техният защитник? - предлагам.

- Точно тази дума използва тя. А има едно нещо, на което никога не съм бил способен - Марси казва, че това било единственото, което харесвала у мен - никога не съм бил способен да предам приятел.

Защитник на мъртвите, мисля си. Срещат се и по-лоши неща. Ще ми се да имаше нещо, с което да помогна, но няма - разследването не е мое и макар да нямам още четирийсет, аз съм пенсионер.

И тогава в стаята дотичва техник и започва да крещи с азиатски акцент:

- Бен! - Брадли се обръща. - В мазето!

Трима техници в гащеризони са съборили стара тухлена стена. Въпреки маските на лицата им едва се сдържат да не повърнат от миризмата, която лъха от отвора. Не са намерили труп - гниещата плът има специфична миризма, - това е течащ канал, мухъл и изпражнения на стотици генерации плъхове.

Брадли минава през редица зловонни мазета и спира при ярката светлина от стойка с работни прожектори, които осветяват разрушената стена. Аз го следвам, заедно с останалите детективи, с които пристигаме точно навреме, за да видим как азиатецът - американски китаец, когото по очевидни причини всички наричат Брус - осветява с ръчен фенер дълбоката открита преди малко кухина.

Вътре се вижда плетеница от аматьорски монтирани тръби. Брус обяснява, че след като отворили сифоните в стая 89 и не открили вътре нищо, направили следващата крачка. Разтворили капсула оцветител в половин литър вода и я излели в канала.