Тери Хейс - Аз съм пилигрим

Сякаш ти крещи дори ако само шепне. Сега е в коридора и се приближава, казва на криминалистите, че ще трябва да почакат - пожарникарите искат да неутрализират киселината, преди някой да пострада.

- Но не сваляйте латексовите ръкавици - съветва ги. - Докато чакате, можете взаимно да си преглеждате простатите, в коридора.

Всички - освен криминалистите - се смеят.

Мъжът с авторитетния глас е Бен Брадли - лейтенантът от отдел „Убийства“, който отговаря за местопрестъплението. Досега е бил в офиса на мениджъра, за да открие отрепката, която управлява тази хотелска дупка. Той е висок чернокож - Брадли, не отрепката, - около петдесетте, има големи ръце и е обул маркови джинси с навити крачоли. Неотдавна жена му го придумала да си ги купи в отчаян опит да осъвремени външния му вид, но вместо това - твърди той - с джинсите заприличал на герой от романите на Стайнбек, на съвременен бежанец от прашните пущинаци.

Както всички останали редовни участници в цирковете, наречени оглед на местопрестъпление, той също няма високо мнение за криминалистите. Първо, преди няколко години работата беше поверена на външни фирми и започнаха да се появяват скъпо платени хора с искрящо бели гащеризони, на чиито гърбове са изписани неща от рода на „Криминологични и биологични услуги“. Второ - и всъщност тази капка преля чашата за Брадли - пуснаха две телевизионни предавания, свързани с работата на криминалистите, които станаха много популярни и доведоха до непоносим изблик на звездомания сред практикуващите професията.

- Ужас! - оплакваше се той. - Няма ли някой в тази държава, който да не си мечтае да участва в риалити шоу?

Докато наблюдава как кандидат-знаменитостите опаковат своите „лаборатории в куфарче“, успява да ме зърне - стоя мълчаливо до стената, само наблюдавам, което правя май вече половината си живот. Игнорира хората, които търсят вниманието му, и идва при мен. Не си стискаме ръцете - не знам защо, просто не го правим. Дори не съм сигурен дали сме приятели - винаги съм бил „извън“ каквото „вътре“ има там, така че може би не аз трябва да съдя. Уважаваме се взаимно обаче, ако от това има полза.

- Благодаря, че дойде - казва той.

Кимам, поглеждам навитите му джинси и черните работни ботуши, идеални за джапане през кръвта и лайната на местопрестъплението.

- С какво си дошъл? С трактор? - питам. Той не се смее. Бен почти никога не се смее. Той е най-невъзмутимата физиономия, която можеш да срещнеш. Което не значи, че не пуска смешки.

- Успя ли да огледаш, Рамон? - пита ме тихо.

Не се казвам Рамон и той го знае. Знае обаче и че доскоро бях служител на една от най-секретните разузнавателни агенции в страната ни, така че явно има предвид Рамон Гарсия. Рамон беше агент на ФБР, който положи невероятни усилия да скрие самоличността си, докато продаваше тайните на страната ни на руснаците. После остави отпечатъците си по найлоновите чували, които бе използвал, за да пренася откраднатите документи. Рамон почти сигурно е най-некомпетентният таен агент на всички времена. Както казах, Бен пуска смешки.

- Да, видях едно-друго - отговарям. - С какво разполагате за персоната, живяла в тази дупка? Тя е основният заподозрян, нали?

Бен може да прикрие много неща, но очите му не могат да замаскират изненадания поглед - жена?!

Отлично, мисля си - Рамон отвръща на удара. Все едно, Брадли е страхотно ченге.

- Това е интересно, Рамон - казва той и опитва да разбере дали наистина съм открил нещо, или просто налучквам. - Защо реши така?

Соча стека бири на бюрото и млякото в хладилника.

- Кой мъж прави това? Мъжете държат бирата в хладилника и оставят млякото да се развали. Погледни дисковете - романтични комедии и нито един екшън. Искаш ли да се разходим - продължавам - и да разберем колко от присъстващите мъже слагат найлонови торбички в кошчетата за боклук? Така правят жените - и тази не е на мястото си тук, каквато и роля да играе.

Той преценява думите ми, гледа ме изпитателно в очите, но е невъзможно да разбера дали купува стоката, която му продавам.

Преди да успея да го попитам, двама млади детективи - жена и партньорът ѝ - се появяват иззад варелите за опасни материали на пожарната. Спират пред Брадли.

- Открихме нещо, Бен! - казва жената. - За обитателката на стаята...

Брадли кимва спокойно.

- Да, жена е. Кажете ми нещо, което не знам. Какво научихте за нея?

Значи купил е стоката. Двете ченгета го гледат втренчено и се чудят откъде по дяволите е разбрал. До сутринта легендата за боса им ще се е разраснала още повече. Аз? Аз си мисля, че този тип е безсрамен. Ще обере лаврите, без да му мигне окото? Започвам да се смея.