Тери Хейс: Аз съм пилигрим

Вместо това се появиха двама мъже - здравеняци, - които не бях виждал никога преди и не видях след това, и те ме заведоха в невзрачна постройка в индустриален район северно от централата на ЦРУ, в Лангли, Вирджиния. Накараха ме да подпиша куп формуляри, забраняващи да разкривам каквото и да било, след което ми казаха, че се обмисля възможността да заема пост в секретна разузнавателна служба, която отказаха да назоват.

Гледах ги и се чудех защо са се спрели на мен. Ако трябва да съм честен обаче, знаех отговора. Бях идеалният кандидат за подмолния свят. Бях умен, открай време бях самотник и носех дълбоки душевни рани.

Баща ми е изчезнал, преди да се родя, и никога повече не се появи. Няколко години по-късно майка ми беше убита в апартамента ѝ в Детройт - както казах, има места, които ще помня цял живот.

Бях единствено дете и се оказах при осиновители, в Гринич, Кънектикът - двайсет акра подстригани морави, най-добрите училища, които могат да се намерят с пари, най-тихата къща, която може да си представи човек. След като попълниха семейството си, Бил и Грейс Мърдок положиха всички усилия, предполагам, но аз така и не станах сина, когото искаха.

Едно дете без родители се научава да оцелява и още в ранна възраст вече умее да прикрива чувствата си. Ако болката се окаже непоносима, изкопава в главата си пещера и се скрива вътре. За пред широкия свят опитвах да бъда това, което искаха Бил и Грейс, но накрая се оказах непознат и за двамата.

Докато седях в онази стая, близо до Лангли, осъзнах, че приемането на нова самоличност, прикриването на собствените същност и чувства, е идеална подготовка за подмолния свят.

През следващите години - докато пътувах тайно по света под различни чужди имена - установих, че най-добрите тайни агенти, с които се срещам, са се научили да водят двойствен живот много преди да започнат работа в каквато и да било организация.

Сред тях имаше мъже, самоизолирали се в свой собствен хомофобски свят, тайни прелюбодейци със съпруги в предградията, пристрастени към хазарта и наркотиците, откровени алкохолици и перверзни типове. Независимо от бремето им всички те бяха практикували дълго умението да накараш света да вярва в някаква илюзия за самия теб. Съвсем малко беше нужно, за да сложат нова маска и да служат на правителството си.

Предполагам, че двамата здравеняци са доловили нещо такова и у мен. Най-накрая стигнаха до въпросите, свързани с нарушаването на закона.

- Разкажи ни за наркотиците - настояха.

Спомням си какво каза някой някога за Бил Клинтън - никога не бил срещал жена, която да не харесва. Реших, че няма да е от полза, ако заявя, че имам подобно отношение към наркотиците. Отрекох дори бегло познаване на материята, благодарен, че никога не бях водил безразсъдния живот, който обикновено придружава употребата на забранени вещества. Бях си създал таен живот и го пазех скрит, като спазвах свои собствени правила - винаги се друсах сам, никога в барове и клубове, смятах, че увеселителните наркотици са само за аматьори, а идеята да обикалям с кола пазар за дрога на открито ми звучеше като рецепта да те застрелят.

Нямах провали - никога не ме бяха арестували или разпитвали за такива неща, - така че, след като бях изградил успешно един таен живот, сега имах увереността да изградя втори. Когато онези двамата станаха и попитаха колко време ще ми е нужно, за да обмисля предложението им, аз просто поисках химикалка.

И така, подписах Меморандум за ангажимент в една стая без прозорци в мрачен индустриален квартал и с това се присъединих към подмолния свят. И да съм се замислил за цената, която ще трябва да платя, за обикновените неща, които никога няма да преживея или споделям, определено не си го спомням.

След шест години обучение - учех се да разчитам знаци, които другите не виждаха, да оцелявам в ситуации, при които повечето биха загинали - бързо се издигнах в йерархията. Първоначалната ми задгранична позиция беше в Берлин и половин година след назначаването ми там убих човек за първи път.

Още от основаването на Дивизията операциите ѝ в Европа са се провеждали под ръководството на един от нейните най-опитни агенти, базиран в Лондон. Първи е заел поста висш офицер от флота, запленен от историята на морските сражения. В резултат започнал да се нарича Синия адмирал, на някогашния трети ранг в йерархията на британския флот - всъщност точно позицията му в Дивизията. Името бе останало, но през десетилетията се бе попроменило и беше станало Синия ездач.