Глен Купър - Библиотекарите

Защо го беше направил? Кълнеше се, че никога не е гледал датите на смъртта, но Уил не му вярваше. Изкушението да се почувстваш като Бог беше прекалено силно. Обяснението на Грег беше мъгляво. Все едно да откраднеш „Мона Лиза". Не можеш да кажеш на никого, че притежаваш картината. Само ти ще ѝ се възхищаваш. Но усещането за власт...

Грег заявил, че няма да даде на китайския си приятел базата данни. Това било държавна измяна. Мъжът го ухажвал, подарил му „Ролекс", който все още беше на китката му (и за който беше казал на Лора, че го е купил при разпродажба), танцувал около темата, докато не стигнали до компромис. Грег щял да изпълнява поръчките им. Щял да търси имената — срещу заплащане, при това доста добро - но искал да знае с каква цел. И без това базата данни била почти изчерпана. Хоризонтът наближаваше.

Искането на китайците било необичайно. Трябвало да потърси американци с китайски произход или китайци, чиято смърт предстои.

Поискали от него да изпраща пощенски картички, имитирайки стила на убиеца от случая „Апокалипсис"; всичко било изчислено така, че да предизвика максимална реакция на медиите. Така и не му казали причината, но той решил, че тя е очевидна. Китайците искали да изкарат нещата така, сякаш зад провокацията стои американското правителство. Нуждаели се от политически повод да покажат мускули пред света като потърпевша страна.

Договорили се за цената и Грег започнал да изпраща картичките. Не било кой знае какво престъпление, нали? В края на краищата, тези хора така или иначе щели да умрат. Той не ги беше убивал .

Последната му задача била да изпрати фалшиви картички до служители в китайското посолство във Вашингтон. Така или иначе, нито един от получателите не фигурирал в американската база данни. Действал според инструкциите. Това трябвало да бъде последната изпълнена поръчка. И този път, поне според него, не вършел нищо лошо. Посланикът и хората му изобщо не били изложени на опасност.

Последното плащане било получено. За щастие всичко приключило. Не бил човек за потаен живот с целия му стрес. Направил добри пари - достатъчно, за да си живее адски приятно до Хоризонта. Двамата с Лора щели да пътуват, да си купуват хубави неща, да си прекарат супер. Всичко било свършило.

А ето че имейлът на Уил открил цял нов свят от възможности, които не можели да останат без внимание.

Хоризонтът бил най-обикновена дата! Светът продължавал и след него. Още пари - още много пари - нямало да му дойдат зле. С подобна информация би могъл да направи милиони.

Обадил се на връзката си от посолството, използвайки защитения нетпен, който му дали китайците. Оказал се прав, че ще проявят интерес.

Вчера, докато пътувал към летището, се срещнал със своя човек при банката и разменили куфарче с два милиона долара срещу имейла на Уил. Не знаел какво са направили с информацията.

- Очевидно е какво са направили, Грег - рече Уил.

- Изпратиха военни да превземат фермата. Първо ще издигнат знамето си. А после ще обявят, че са установили контрол върху материала.

Грег беше приключил с обясненията и отново се умълча. Промърмори, че бил ужасно уморен, обърна се с лице към стената и се сви като зародиш.

- Всички ще го искат - каза Нанси.

- Британското правителство никога няма да се откаже от нещо, което е негово по право - заяви Ани. — Това е просто немислимо.

- Ще видим — язвително отвърна Нанси.

Уил погледна двете жени и поклати глава.

- Очертава се нещата да станат гадни - рече той. - Ужасно гадни.

Премиерът Хейстингс прие китайския посланик в Теракотения салон на Даунинг Стрийт 10. Предвид обстоятелствата двамата мъже не се ръкуваха. Посланик Чоу говореше безупречен английски, така че нямаше нужда от преводачи. Беше дошъл само с един сътрудник.

- Правителството на Негово Величество изисква спешно и подробно обяснение за незаконното и безобразно военно нашествие на наша суверенна територия - остро започна Хейстингс, преди Чоу да има време да се настани удобно в креслото си.

Чоу прочисти гърлото си и по измъченото му изражение си личеше, че не е във възторг от срещата.

- Искрено съжалявам, че подобно действие е било сметнато за необходимо от моето правителство. Ръководството е решило, че няма алтернатива.

- Няма алтернатива на нахлуване на територията на Обединеното кралство ли? - изрева Хейстингс.

- Разбирате ли - продължи Чоу с изтънял от напрежение глас, - като най-многолюдната страна в света, с милиард и половина население, ние не можем да си позволим да изоставаме по отношение на всички налични ресурси за планиране. Сигурно знаете какво има в Йоркшър.