Глен Купър - Библиотекарите

- А заложниците, сър?

- Разполагаме с картбланш, капитане. Получих лични уверения, че няма да бъдат задавани никакви въпроси. Няма да е нужно да пишете доклади за операцията. След започването на мисията заложниците и всички вътре във фермата трябва да бъдат неутрализирани. Не бива да изтича никаква информация. Ясно ли е?

- Напълно ясно, сър. Аз и хората ми ще подготвим план и ще очакваме заповед за действие.

Когато прекъсна връзката, една мисъл заглушаваше всички останали в главата му.

„С Уил Пайпър е свършено и аз съм онзи, който ще се погрижи за това".

Стационарният телефон във фермата Лайтбърн звънеше непрекъснато, но Даниъл не вдигаше. Семейството се спотайваше и гледаше да стои далеч от спуснатите завеси. Не им бяха прекъснали електричеството, но Даниъл и Кийлън предупредиха жените и децата да очакват и това. Горе Кейша и сестра ѝ Гейл се опитваха да накарат двете малки момичета да си легнат, преструвайки се, че всичко е напълно нормално. Хейвън участваше в представлението, като им четеше любимата приказка за лека нощ.

Дъглас обходи подземните помещения, за да се увери, че никой не се е промъкнал през склада, и докаго беше долу, погледна заложниците и писарите, които продължаваха да се занимават с делото си, без изобщо да подозират за разигралата се драма.

Кийлън се беше върнал в плевнята да наблюдава задната част на имота, а Даниъл бе поел къщата с Ендрю, който хапеше устни и трескаво търкаше металните части на пушката си с мазен парцал.

Когато телефонът зазвъня отново след краткото затишие, Кейша извика от стълбите на Даниъл да го вдигне, за да могат момичетата да заспят.

Даниъл я наруга и запълзя по корем, като мърмореше, че няма да се учуди, ако някой снайперист открие огън към телефона.

- Сега пък какво? - попита той в слушалката.

- С кого разговарям? - Гласът бе скован и хладен.

- С Даниъл Лайтбърн. А ти кой си, по дяволите?

- Полковник Бари Улфорд от Британската армия. Аз командвам операцията, господин Лайтбърн. Бих искал да поговорим на четири очи.

- Няма начин, приятел.

- Разбирам. В такъв случай да поговорим сега, по телефона. Нещо против?

- Както желаеш - отвърна Даниъл. - Но искам да ви кажа да оставите мен и семейството ми на мира и да се разкарате от земята ми. Разбрахте ли?

- Да, чувам ви съвсем ясно, но се боя, че нещата не са така прости. Разбирате ли, Лайтбърн, знаем много добре с какво разполагате, но по-важното е, че китайците също знаят и явно го искат страшно много. Справихме се с жалкия им опит да се доберат до вас, но за съжаление, те струпват значителни части и сериозно се съмнявам, че следващият им опит ще бъде отблъснат така лесно. Тревожа се за вашата безопасност и тази на вашите близки, а също така и за заложниците ви.

- Те са моя грижа, не ваша - озъби се Даниъл.

- Да, но отново се налага да не се съглася с вас. Ще говоря направо. Предлагаме да ни пуснете да влезем мирно, да поемем заложниците и да се погрижим за логистиката. Вие и вашите близки ще бъдете отведени на безопасно място и ще получите пълен имунитет въпреки разигралата се по-рано престрелка. Как ви се струва тази новина? Искаме обаче това да стане колкото се може по-скоро. В противен случай се опасявам, че щедрото предложение ще бъде оттеглено.

- А какво ще правите, ако ви кажа да си заврете щедрото предложение отзад? - подигравателно попита Даниъл.

- В такъв случай ще атакуваме и ако окажете съпротива, най-вероятно ще има катастрофални жертви от ваша страна. Но ние не искаме да се стига дотам, нали?

- Майната ти.

- Разбирам - с равен глас каза полковникът. - Вижте, обсъдете предложението с хората си и след малко ще ви звънна отново. Надявам се, че ще стигнем до изгодно и за двете страни споразумение, господин Лайтбърн. Моментът е критичен за вас, за страната и за целия свят. Така или иначе, положението ще бъде решено. Залогът едва ли може да бъде по-висок.

Умът на Уил работеше трескаво, прехвърляше различни сценарии и непредвидени ситуации, макар че за негово раздразнение, му бе трудно да мисли по въпроси на живот и смърт предвид напрегнатата психологическа динамика в ограниченото пространство.

Било от гняв, страх или огорчение, Грег беше стигнал до положението да отказва какъвто и да било контакт с останалите. Продължаваше да лежи с обърнато към стената лице, макар че периодично викаше на невидимите похитители, че трябва да отиде до тоалетната.

Кейша беше закопчала Нанси за леглото между Филип и Уил, може би в съчувствен опит да държи семейството заедно. Нанси се суетеше около Филип, а момчето явно не искаше подобно майчинско отношение пред другите.