Глен Купър - Библиотекарите

- Почакайте - каза им Дъглас. - Нека той иде пръв.

Нанси беше поразена при вида на рижавия младеж.

Писарят я погледна съвсем мимолетно, затътри се покрай нея и посегна към дръжката на вратата.

- Това е един от тях, нали? - обърна се Нанси към Уил, когато вратата на тоалетната се затвори.

- В плът и кръв.

- Представях си ги в монашески раса.

- Е, поне носят сандали.

- Говорят ли?

- Доколкото видях, не. - Уил се обърна към Дъглас. - Дъглас, ще позволиш ли на жена ми да надникне в стаята им?

Младежът леко повдигна пушката си.

- Десет секунди и нито миг повече.

С тези думи той открехна леко вратата към помещението на писарите, колкото Нанси да надникне, после я затвори.

- Боже мой - промълви тя. - Невероятно.

Младият писар излезе от тоалетната и се затътри към стаята.

- Влизайте, ваш ред е - каза Дъглас на Нанси. - Не мисля, че е спуснал дъската на чинията.

Десет минути след като всички бяха отново закопчани, Кейша се върна. Не беше сама. Даниъл и Кийлън вървяха след нея. Наредиха на Дъглас да се качи горе и да заеме позицията на Даниъл.

Уил изложи плана си и докато го обясняваше забързано, остана доволен, че всичко звучи разумно.

- Значи имате торове? - попита той.

- Имаме - отвърна Даниъл. - Това все пак е ферма. Как според теб издържаме писарите и всичко останало?

- А също така имате газ и бензин?

- Да. В плевнята. За трактора.

- И както разбрах, имате и патрони.

- Предостатъчно.

- И туби. Не се съмнявам в това.

- Да.

- А чувал захар и памучни конци?

- Има - отвърна Кейша. Уил се усмихна.

- В такъв случай разполагаме с материалите.

- Кажи ми, защо трябва да ти се доверявам? - попита го Даниъл.

- Защото излиза, че съдбата ни е поставила от една и съща страна на барикадата. И двамата се бием, за да спасим семействата си.

Ани беше на друго мнение:

- Е, аз определено не съм на вашата страна. Вие убихте и ранихте агенти на МИ-5, а сега смятате да убивате и осакатявате полицаи и военни. Няма да участвам в това.

- Ани, ако бях на твое място, щях да се съглася сто процента с теб - каза ѝ Уил. - Ето обаче как стоят нещата. Ако те се доберат до Библиотеката, като едното нищо може да не ти позволят да се върнеш към обичайния си живот. Може да те сметнат за пречка, а пречките понякога изчезват безследно.

- Въпреки това няма да ви помагам - твърдо заяви тя.

- Има начин да я използваме - каза Нанси. - Дръжте я тук, докато сме готови. Грег също. Той вече не е един от нас.

Даниъл въздъхна тежко и нареди на Кейша да освободи Уил, Нанси и Филип и да остави Ани и Грег закопчани.

- Хайде - каза Уил, докато ставаше и се протягаше. - Да идем да сготвим.

Кухнята на Лайтбърн лъхаше на домашен уют. След яростното си избухване, че са ги освободили, Кийлън се укроти и с неохота започна да прави курсове до плевнята, за да носи съставките. Уил ги забърка в най-голямата тенджера на Кейша, а Нанси изпразваше патрони в една дълбока купа, като през цялото време говореше за най-голямото си изживяване - преминаването през Библиотеката до стълбите към къщата. Под надзора на Уил Филип и Хейвън започнаха да бъркат лепкавата смес от разтворена захар и барут за фитилите. Кейша сновеше около тях и осигуряваше необходимите съдове, а снаха ѝ Гейл надничаше от време на време, когато не наглеждаше спящите си момичета. Даниъл, синовете му и Кийлън стояха на пост и надничаха през дупките в завесите.

- Откъде каза, че си научил всичко това? - попита Нанси.

Уил се засмя и остави лъжицата.

- Навремето работех в правозащитна организация, ако не си забравила. Да не мислиш, че мога само да ловя риба?

- Аз също работя в правозащитна организация, но не знам как се прави бомба.

- Защото се издигна прекалено бързо по стълбицата.

Телефонът звънеше непрекъснато по време на приготовленията, но не му обръщаха внимание. Когато приключиха, течността беше достатъчна за четири туби. Уил внимателно пъхна фитилите в отворите и ги закрепи с парцали от нарязаните кърпи на Кейша.

- Ще проработят ли? - попита Кейша. Уил посочи към Филип и Хейвън.

- Ако децата са направили добри фитили, би трябвало.

- Ако рецептата ти е била добра, значи ще проработят - каза Филип.

- В такъв случай би трябвало да се получат доста сериозни огнени топки - рече Уил. - Само да се надяваме, че никой няма да пострада.

Върнаха се обратно долу с две от тубите и минаха през Библиотеката до изолатора.

- Какво е това? - попита Ани и посочи тубите.

- На какво ти прилича? - отвърна с въпрос Нанси.