Глен Купър - Библиотекарите

- Зная. Разбира се - отвърна премиерът.

- В продължение на осемдесет години Съединените щати имаха абсолютното предимство да притежават Библиотеката от Вектис — каза посланикът. - Те използваха този ресурс единствено за свои цели. Не са споделяли с вас никакви данни преди две хиляди и десета, прав ли съм?

Премиерът и министърът на външните работи се спогледаха смутено.

- Оттогава имаме ограничен достъп до тях - каза Хейстингс.

- Е, господин премиер, как е станало така, че на Съединените щати, които нямат суверенно право върху Библиотеката, им е било позволено да контролират този жизненоважен ресурс?

- Решението е било взето от Уинстън Чърчил преди много време. Той несъмнено е сметнал, че за тогавашния момент това е било най-правилното действие. И вижте, посланик Чоу, как това изобщо може да даде основания страната ви да започне де факто война срещу нас?

Чоу потръпна от думата.

- Война е неприятен и прибързан термин в случая, господин премиер. Нашата операция на британска територия беше начинът ни да заявим законното си право, което едва ли щеше да се приеме сериозно без подобен акт. Тези книги съдържат имената и датите на раждане и смърт не само на британски граждани. И не само на американски. А на всички народи по света. Китай има най-многобройното население и затова трябва да контролира ресурса. Готови сме да обсъдим начини, по които Обединеното кралство може да има, както сам се изразихте, ограничен достъп за собствените си социални и политически нужди. Хейстингс изригна:

- Нахлувате в страната ми и после ни казвате, че можем да се задоволим с някакви си жалки трохи? Да не сте полудели? Вие...

В официалния салон влезе служител с бележка и прекъсна премиера насред изречението.

Хейстингс прочете бързо съобщението и се помъчи да запази самообладание.

- Господин посланик, току-що бях информиран, че вашият Северен флот, воден от самолетоносача „Дзя-бао" и няколко ядрени подводници, тип деветдесет и четири, е потеглил от островите Фароу и се движи с пълна скорост към Северно море и съответно към източния бряг на Великобритания. Срещата ни приключи. Вие и целият ви екип ще напуснете посолството и ще се върнете в страната си. Ще ви бъде изпратено официално писмо, но можете да смятате, че отсега нататък между нашите две държави няма дипломатически отношения.

Премиерът осъществи куп спешни обаждания. Беше организирана среща на екипа му по национална сигурност. Министърът на отбраната получи нареждане да промени нивото на заплаха на „критично" и да заповяда на командващите отделните родове войски да приведат частите си в съответствие с новия режим. За сутринта беше обявено извънредно заседание на Парламента. Кралят беше извикан от някакво благотворително начинание, за да бъде запознат с положението. Медийната асоциация бе посъветвана да не разпространява новините от Иоркшър до сутринта. Говорителят на премиера вече нахвърляше черновата на обръщението към нацията.

Накрая Хейстингс се обади във Вашингтон.

- Господин президент, имах крайно необичайна среща с посланик Чоу. Китайците изобщо не се церемонят. Искат новата Библиотека и са готови да я вземат със сила, ако се наложи. Северният им флот е потеглил от Фароу и се движи към нашия бряг.

Президентът Дюмон беше приел разговора в ситуационната зала, заобиколен от екипа си.

- Да, следим ги - бързо отвърна той. - Китайската позиция определено е неприемлива, нали, Мартин?

- Категорично неприемлива. За ваша информация обявихме критично ниво на заплаха и ще внеса в Парламента искане за обявяване на война, ако китайците не прекратят провокацията си и не предложат извиненията си и някакъв вид компенсация. Ако сметнем за необходимо да обявим война, очакваме пълното съдействие и подкрепата на Съединените щати и НАТО.

Линията напълно замлъкна. Хейстингс посочи бутона за изключване на звука, за да покаже на хората си, че американският президент е натиснал своя.

Когато няколко секунди по-късно връзката отново оживя, Дюмон каза:

- Мартин, нека не бързаме с декларациите. Изкараш ли пастата за зъби от тубата, трудно ще я върнеш обратно. Във Вашингтон смятаме, че китайците далеч не се притесняват да тормозят Великобритания. Може и да не са толкова нахални, ако им се наложи да си имат работа със Съединените щати. Хейстингс сбърчи чело.

- Именно затова е наложително вие и съюзниците ни от НАТО да заявите по най-категоричен начин позицията си пред китайското правителство. И да го направите още тази нощ.