Глен Купър - Библиотекарите

- Освободи го! – настоя Нанси. Седеше до момчето и го прегръщаше. Филип пък изглеждаше смутен, но и радостен, че я вижда.

- ФБР ли вдигна цялата пукотевица горе? - попита той.

- Не, скъпи - отвърна тя. - Дойдох като цивилна.

Филип забеляза Грег зад родителите си.

- Чичо Грег?

- Здрасти, Филип - рече Грег. - Радвам се, че си добре.

Нанси отново настоя Филип да бъде освободен и Уил кротко замоли същото.

- Вече няма нужда от това, Кейша. Освободи го.

Докато Кейша сваляше белезниците, се чу друг глас.

- Ами аз?

Ани беше станала буквално невидима по време на първата среща, но сега Нанси я забеляза на леглото в ъгъла.

- Ти пък коя си, но дяволите?

- Ани Лок, от Службите за сигурност. Много ми е приятно да се запознаем, заместник-директор. Чувала съм много за вас.

- Ани е агентът, който ми помага - обясни Уил.

Нанси погледна нея, а после Кейша и се подсмихна на двете привлекателни жени.

- Май се радваш на много помощ, нали, Уил?

Той кимна стеснително.

- Ани, ако Кейша те освободи, ще обещаеш ли да не бягаш или да създаваш други неприятности?

Ани посочи раните на крака си.

- Май не ме бива много за спринт. Обещавам.

Кейша въздъхна и освободи и нея.

- Благодаря, Кейша - рече Уил. - А сега трябва да заведем Грег в Библиотеката, за да направи снимки. Грег, чувстваш ли се отново като журналист?

- Винаги съм бил журналист - засегна се Грег.

- Извинявай. Беше ми излязло от главата - каза Уил. - Но ще излезе страхотна история, и то само твоя. И нека ти обещая нещо. Когато дойде време да се напише книга за всичко това, ти ще си авторът, а не аз.

Грег се загледа в пода и кимна.

Точно тогава младежки глас извика: „Майко? Тук ли си?", и в стаята влезе Ендрю. Размахваше пушка. Огледа се с ужасно объркано и стреснато изражение, подви опашка и побягна, а Кейша се развика след него да се върне.

- Господин президент, премиерът Хейстингс е на линия.

Във Вашингтон наближаваше полунощ. Президентът Дюмон се намираше в ситуационната зала на Белия дом, неофициално облечен, заедно с екипа си по национална сигурност. Благодари на оператора и когато чу как той се изключи, прехвърли обаждането на спикърфон.

- Мартин, следяхме атаката в Йоркшър и вашата реакция. Какво можеш да ми кажеш?

Премиерът явно беше стресиран и гласът му бе четвърт октава по-висок от обичайното.

- Смятах да ти се обадя след няколко минути, Джон. Тъкмо изяснявах всичко това с военните. Едно е неоспоримо, всички нападатели са убити. На един от командосите е бил даден шанс да се предаде, но се е застрелял сам.

- Хората ми твърдят, че са били от Четирийсет и втори полк от Гуанджоу - каза президентът. - Това е тяхната най-добра специална част, подобна на вашите СВЧ и нашите тюлени. Наричали се Острият меч на Южен Китай.

- Нямаме абсолютно никаква представа защо Китай е предприел тази историческа и безпрецедентна стъпка. Военни действия срещу някаква си ферма в Къмбрия, за Бога! Китайският посланик в момента чака долу и дано да има обяснение! Районът е отдалечен и е бил отцепен заради полицейска акция, свързьна със заложници, но медиите започват да надушват и не мисля, че ще можем да държим нещата потулени още дълго. Британската общественост ще настоява за суров отговор.

Президентът поклати глава към екипа си и завъртя очи.

- Мартин, за бога, не обявявайте война на Китай. Трябва да действаме по дипломатическите канали.

- Похвално и достойно изказване от ваша страна, господин президент - официално отвърна премиерът, - но си представете как бихте реагирали вие, ако се беше случило на американска територия. Повтарям, това беше военно нападение!

Някой от съветниците на Хейстингс явно му подсказа да успокои топката, защото той незабавно продължи :

- Виж, Джон. Първата ни работа е да разберем каква е била целта им. Така ще можем да решим как да реагираме.

Президентът се залюля в креслото си.

- Е, Мартин, мисля, че можем да ви помогнем с това. Знаем съвсем точно какво са търсели китайците в онази ваша ферма.

Даниъл и Кийлън нахълтаха в стаичката с горящи очи, размахваха оръжия и викаха. Уил вдигна ръце.

- Спокойно, Даниъл. Всичко е наред. Това са моят зет Грег и жена ми Нанси. Дойдоха, за да ви помогнат. Повярвай.

- Не ми казвай спокойно, господинчо! - изрева Даниъл. - Навън бушува война, а в къщата ми влизат хора, все едно са на публично място. Кейша, ти ли стоиш зад всичко това?

Тя кимна и отговори спокойно:

- Трябва да послушаш Уил, Даниъл. Сами няма да оцелеем. Не и сега.