Глен Купър - Библиотекарите

- Хайде, Грег, да вървим. Мисля, че ще успеем. Буквално го вдигна от земята за ръкава и го задърпа в тъмното. Вниманието на всички бе насочено към бойното поле и като че ли никой не забеляза двамата цивилни, втурнали се към една невзрачна каменна постройка, отдалечена от къщата.

Оставаха само петдесетина метра, когато Нанси се препъна в нещо и се стовари на земята. Грег й помогна да стане и когато погледна назад, тя видя какво я е спънало - димящо парче от унищожения хеликоптер.

Върху парчето имаше някакъв надпис. Не можеше да прецени точно в тъмното и попита гордия полиглот Грег дали разбира нещо. Той се наведе, но не посмя да докосне почернелия метал.

- Можеш ли да го прочетеш? - попита тя.

- На китайски е! - отвърна той. В гласа му се долавяше ужас. - Пише „Народна освободителна армия".

Кени оглеждаше бойното поле през уреда за нощно виждане, насочваше го от една гореща точка към друга, като описваше ситуацията на Лопес и Харпър и в същото време слушаше прехванатия трафик на полицията и специалните екипи.

- Армията току-що нарита задниците на онези от хеликоптера. Въпрос на численост, момчета. Спартанците може да са били страхотни бойци, но накрая персите са видели сметката на всичките триста.

Млъкна, за да чуе разговора между командира на специалните части и началниците му.

- Няма да повярвате - каза Кени на хората си. - Току-що са идентифицирали две от телата. От НОА са.

- Палестинци? - попита Харпър.

- Не, тъпак такъв! Не от ООП - Организацията за обединение на Палестина! Китайци!

- Те пък какво търсят тук? - попита Лопес.

- Със сигурност не и свинско по съчуански. Дошли са заради проклетата Библиотека. Явно знаят, че е тук, и се опитват да се докопат до нея. Трябва да се обадя в Грум Лейк.

Точно тогава нещо на север от къщата привлече вниманието му. Две самотни фигури тичаха с все сила към малка каменна постройка в периферията на фермата. Увеличи образа. Не бяха униформени. Цивилни.

- Харпър, виж дали мобилният на Дейвис е включен.

Харпър се зае с таблета си.

- Да, включен е.

- Покажи го на картата.

Харпър се подчини и подаде устройството на Кени. Мигащата жълта точка приближаваше фермата Лайтбърн.

- Здрасти, Грег - каза Кени, докато гледаше през оптичния мерник. - Радвам се да се запознаем, кучи син такъв. А коя е малката ти спътница?

Чакането беше непоносимо.

Въпреки че звуците бяха приглушени, нямаше съмнение, че над главите им се е отприщил същински ад. При всеки залп Уил скърцаше със зъби и дърпаше веригата. Най-много се вбесяваше от това, че не бе в състояние да защити Филип. Работата на бащата бе да пази сина си, а той не го беше направил, нали? Пък и що за баща беше дори и в най-добрите моменти? Живееше на лодката си, докато семейството му се оправяше само в друг щат. Беше бесен на себе си, но сега не бе време за самоанализи.

Вместо това въпросите се блъскаха в главата му.

Къде е Кейша?

Къщата подложена ли е на атака?

Да не би да е ранена или убита?

Беше шест вечерта. Ако Грег беше стигнал до Пин, дали бе успял да мине през хаоса и да се добере до мястото на срещата?

Вратата на стаята се отвори със скърцане.

Тя се появи на прага с насълзени очи.

- Кейша - каза Уил.

- Ужасно е. - Тя едва се държеше на краката си. Ани и Филип бяха поразени от измъчения ѝ вид.

- Толкова много мъртви - промълви Кейша. - Защо?

- Кой е мъртъв? - попита Уил. - Кажи какво става.

- Някакви хора се спуснаха откъм хълма, откриха огън по полицаите и избиха много от тях. Те отговориха. После се появиха самолети и започнаха да стрелят по склоновете. Накрая пристигнаха военни с хеликоптери и избиха всички нападатели. Кийлън и Дъглас убиха двама в плевнята. Толкова много убийства! Защо?

- Разкопчай белезниците ми - меко рече Уил. Когато тя го освободи, той стана и я прегърна, като я остави да плаче на рамото му. Ани предпочете да се загледа в пода.

- Кои са били онези на хълма? - попита Уил.

- Не знам, нямам представа.

- Добре, Кейша, ето какво трябва да направим. Човекът, за когото ти разказах, че може да ни помогне... не знам дали е успял да стигне дотук, но трябва да проверим. Освободи Филип и Ани и да вървим натам.

Тя се отдръпна и изтри очи с дланите си.

- Даниъл и Кийлън са на нокти. Не знам как ще реагират. Ако дойдат тук и открият, че всички са изчезнали, дявол знае какво може да стане. - Посочи към Филип и Ани. - За вас двамата е по-безопасно да останете тук. Ще те заведа до стълбите, Уил. Ще видим дали твоят човек е там, но да знаеш, че ако това е някакъв номер, за да пуснеш полицията... - Тя извади пистолет от дълбокия джоб на пуловера си. Беше стар и малък, реликва от Втората световна война.