Глен Купър - Библиотекарите

Полицейските патрули го чуха първи - тънък вой, който бързо се усили. Като че ли нещо приближаваше от североизток. Полицаи Уилсън и Пъркинс бяха на позиция северно от фермата и напрегнаха очи да видят източника. Воят се стабилизира, сякаш онова, което се беше движило, сега виси неподвижно във въздуха.

Макар да бе на близо километър от другата страна на долината, Кени вероятно пръв разпозна източника на звука.

Насочи уреда за нощно виждане към западния склон на Високия трон и видя хеликоптера, от който по въжета се спускаха хора.

- Какво става, по дяволите? - промърмори той.

- Какво има, шефе? - попита Лопес.

- Някой пуска специален отряд.

- Нашите ли са? - попита Харпър.

- Разбира се, че не! Би трябвало да го знаем, не мислиш ли?

- Да не би англичаните да са разбрали какво става там? - попита Харпър.

- Няма начин - отвърна Кени. - Следим всичките им комуникации. Не сме чули абсолютно нищичко за никаква Библиотека. Въпреки това трябва да са англичани. Така де, кой друг би могъл да е?

- Можеш ли да видиш някакви отличителни знаци по хеликоптера? - попита Лопес.

Кени изсумтя отрицателно и се обади в Грум Лейк.

Дузина бойци от специалните части с късо автоматично оръжие и прибори за нощно виждане се приземиха на склона и се понесоха надолу, стъпвайки сигурно въпреки хлъзгавата трева.

На полицай Уилсън му се стори, че вижда в мъглата човешка фигура, и се обади на командния микробус. Помощник-началникът отговори.

- Извинете, шефе, но имаме ли момчета на Високия трон?

- Разбира се, че нямаме. Какъв е този проклет шум? Виждате ли нещо?

- Мисля... - Уилсън пусна радиостанцията и тя се заклати до него. Инстинктивно докосна гърдите си и последното нещо, което видя, преди да падне назад, бяха ръцете му - мокри и червени.

Пъркинс успя да предаде трескавото „Улучен полицай! Улучен полицай!'', преди да получи куршум 50-и калибър в главата и да рухне мъртъв до партньора си.

В командния микробус началник Рааб отговори, като закрещя въпроси по радиото:

- Всички екипи, огънят от къщата ли дойде или от плевнята?

Последваха серия отговори, които се преплитаха и му пречеха да асимилира информацията.

- Нищо откъм къщата!

- Не е от плевнята!

- От Високия трон е.

- Обстрелват ни! Имаме улучен!

- Виждам ги! Приличат на военни!

- Над хълма има хеликоптер!

Рааб се обърна към заместника си, който имаше вид на човек пред припадък.

- На прицел сме - каза той. - Трябва или да подвием опашки, или да отвърнем на огъня.

Куршум с голям калибър проби микробуса и мина доста над главите им, но въпреки това и двамата се озоваха на пода.

- Какво ще правим? - изграчи заместник-началникът.

- Дай заповед да отвърнат на огъня - хладнокръвно отвърна Рааб. - Аз ще се обадя на Министерството на отбраната, за да проверя какво става тук.

Адмирал Сейдж напълно откачи и се разкрещя по телефона. На Кени моментално му стана ясно, че шефът му няма представа за операцията.

- Явно британските военни се опитват да превземат фермата - извика Сейдж. - Само че не знам как са разбрали, освен ако не е имало изтичане от Пентагона. Министърът на отбраната в момента има среща с Генералния щаб, за да формулира план за действие и да го представи на президента.

Кени го прекъсна.

- Адмирале, преди минута видях как снайперисти свалиха четири ченгета. Мислите ли, че ще стрелят по собствените си хора?

- Ако не са те, тогава кой?

- Не зная, сър.

- Исусе Христе, Кени! Не ми казвай, че не знаеш! - изкрещя Сейдж. - Разбери! Трябва да се обадя на министъра. Звънни ми по-късно.

Даниъл Лайтбърн коленичи на пода на спалнята и леко дръпна завесата на прозореца, който гледаше назад. Синът му Ендрю запълзя по килима, докато не стигна до него.

- Идват ли?

Даниъл му направи знак да не вдига глава.

- Някой идва, но не са полицаи. Току-що видях как на едно ченге му отнесоха главата.

- Какво ще правим?

- Жените долу ли са?

- Да.

- Ти и аз ще защитаваме къщата. Ако дойдат, ще ги пратим по дяволите. Кийлън и Дъглас още са в плевнята, нали?

Ендрю кимна.

- Добре. Кучите синове слизат по склона, така че плевнята е добро място да им се види сметката. Страх ли те е, синко?

- Малко.

- А не трябва. Ако ни е дошло времето, дошло е. Проста работа.

Нанси и Грег се намираха на север от фермата Лайтбърн. когато започна стрелбата. Нанси дръпна Грег на студената трева и загледа с изумление как трасиращите куршуми се изсипват като порой от хълмовете. Двамата полицаи, които ги бяха върнали, паднаха покосени от снайперисти. По навик тя посегна към оръжието си, но него го нямаше.