Глен Купър - Библиотекарите

- Това трябва да е ключът за дешифриране! - възкликна Нанси. - Уил си остава най-хитроумният от всички. Лора, дай ми гласово управление върху компютъра.

Нанси бързо извика програма за използване на тунели, прехвърли кодираното съобщение и въведе Heterochromia iridum като ключ.

И съобщението се появи.

Нанси видимо затрепери, докато четеше съобщението. Помъчи се да се вземе в ръце, но битката между държавния служител и майката и съпругата си личеше.

- Втора библиотека - с несигурен глас рече тя. - Някой е искал Филип да научи за нея. А сега Уил иска Грег да научи. Историята се повтаря. Виж какво, Лора. Знам, че е трудно, но за доброто на всички трябва да си мълчиш за това, става ли?

Лора ровеше в шкафа. Намери пакет цигари и запалка, пъхнати зад топче хартия.

- Извънредни запаси - обясни тя. Ръцете ѝ трепереха, докато палеше. - Няма да кажа нищо на никого. Ти какво смяташ да правиш?

Нанси вече действаше. Беше се свързала със секретарката си по телефона и й поръча да открие за кой полет си е купил билет Грег Дейвис. Тъй като Уил не искаше тя да научава, това означаваше, че не иска ФБР да научава. Имаше основателни причини за това и Нанси смяташе да му се довери. Когато ставаше дума за други жени, за доверие и дума не можеше да става. Но когато се отнасяше за случай, беше готова да му повери живота си. И животът на сина им.

Отговорът не закъсня. Грег пътуваше с полет 231 на „Бритиш Еъруейс" до Глазгоу. излитащ в 19,00 ч. Нанси каза на секретарката си да ѝ запази билет за същия полет. После помоли Лора да я остави насаме, за да поговори с шефа си.

Директор Париш беше ядосан още преди началото на разговора.

- Къде си, по дяволите?

- В Ню Йорк.

- Защо?

- Работя по нова следа.

- Нещо обещаващо?

- Твърде рано е да се каже. Ще ми трябват няколко дни, за да разбера как ще се развият нещата.

- Нямаш няколко дни. Искам те утре сутринта в базата „Ендрюс" за полета на Външно министерство до Пекин.

Нанси затаи дъх, после изтърси:

- Съжалявам, сър, но не мога да се явя.

Последва неловка пауза.

- Май не те чух добре. Това е пряка заповед, Нанси.

- Разбирам много добре. Ако смятате, че е нужно да ме освободите заради това, ще предам значката и оръжието си в отдела в Ню Йорк. Но трябва да продължа по следата и смятам да го направя със или без значка.

Не можеше да каже дали звукът от другата страна беше въздишка, или съскането на парата, излизаща от ушите на Париш.

- Господи, Нанси, надявам се да знаеш какви ги вършиш. Никак не ми се иска да те губя. Това е първото ти и последно неподчинение, което ще ти се размине.

Нанси забеляза Грег да си купува шоколад в чакалнята на авиокомпанията. Продължи да го следи известно време, като се опитваше да прецени психическото му състояние. Стори ѝ се, че е малко нервен, но той по принцип не беше от флегматичните. Тя винаги се беше опитвала да бъде обективна спрямо него. Беше лесно да се съгласи с твърдението на Уил, че е нагаждан, че му е чоглаво, задето така и не бе реализирал многообещаващата си кариера на младини, че не е достатъчно добър за дъщеря му. Нанси обаче предпочиташе да вижда Грег от своята гледна точка. За нея той беше свестен тип, макар и малко неефективен може би. На никого обаче не би пожелала бремето да бъде зет на Уил Пайпър.

Самата тя също трябваше да пазарува, тъй като бе пристигнала на летището само с ръчната си чанта. Беше оставила пистолета си на шофьора, така че дори чантата ѝ бе лека като перце. Започна с куфар с колелца и продължи да обикаля магазините, за да го напълни с дрехи и тоалетни принадлежности. Когато се снабди с всичко необходимо, изтъркаля куфара до мястото на Грег и разигра малка сценка.

- Грег? Какво правиш тук?

Шокираният му поглед ѝ се стори смес от изненада и смущение.

- Нанси! А стига бе! Пътувам за Шотландия по работа. Ти какво правиш тук?

Нанси заряза преструвките.

- Отивам да прибера Уил и Филип у дома, Грег - сериозно рече тя.

- Промени ли има? - развълнувано попита той. - Преди малко говорих с Лора, но нямаше нищо ново.

- Било е преди да разбера със сигурност, че са в онази ферма в Пин. Сега вече знам.

- Откъде научи?

Тя седна до него.

- От имейла, който си получил.

Той се сбърчи като вчерашно суфле.

- Съжалявам, Нанси. Видяла си какво е написал Уил. Не искаше да ти казвам. Какво да правя?

Тя докосна ръкава му.

- Направил си това, което си смятал за правилно. Не те виня. Но ето че знам и идвам с теб. Можеш ли да повярваш? Втора библиотека?