Глен Купър - Библиотекарите

- Какво е нивото на криптиране на въпросния имейл? - попита Кени.

- Шестстотин и двайсет байтово.

- Мамка му. Ключът вероятно е в шантавото заглавие, не мислиш ли?

- Възможно е, но няма начин да го налучкаме, тъй като най-вероятно е персонализирано.

- Както вече казах, мамка му.

- Мисля, че мога да го разбия, шефе.

- Така ли?

- Играя си с един нов алгоритъм. Ако ми дадеш разрешение да изхвърля всички останали от системите ни, ще мога да използвам изчислителната мощ на нашите машинки.

- Имаш разрешението ми. Ако го направиш, ще получиш от мен басейн бира, кълна се в Господ.

- Има и още нещо, шефе. Реших за всеки случай да следя разплащанията на Дейвис. Преди петнайсет минути си купи билет от „Кенеди" до Глазгоу. Излита довечера в седем източно време.

- Синко, ще ти напълня басейна и ще пусна в него отбор мажоретки, така да знаеш.

Нанси почука енергично на вратата и зачака. Канеше се да похлопа отново, когато някой вътре се размърда. Лора отвори и замръзна.

- Боже мой, Нанси, какво има? - уплашено попита тя.

- Нищо! Бях в Ню Йорк и реших да се отбия.

- Татко добре ли е? А Филип?

Нанси влезе и свали мокрия си шал.

- Извинявай, че те уплаших. Трябваше да ти звънна предварително. Няма промяна. Още не знаят дали са в онази ферма. От МИ-5 ме държат в течение, но ми е трудно да не съм на място.

Лора сложи чайника върху котлона. Водата беше още топла от последния ѝ чай и завря веднага.

- Заминаваш ли? — попита Лора.

- Моментът е критичен - каза Нанси. - Искат утре да замина за Пекин с делегация от Министерството на правосъдието. Между нас казано, Китай заплашва да скъса дипломатическите си отношения с нас и това би трябвало да е последен опит да ги убедим, че правителството няма нищо общо с пощенските картички.

- Но нали никой от техните дипломати във Вашингтон не е умрял?

- Онова беше измама, но те още си мислят, че е било провокация от наша страна. Лора, не мога да замина за Китай, докато Филип и Уил са в беда. Просто не мога.

- Значи вместо това ще заминеш за Англия?

- Ей толкова ми остава да го направя - каза тя и доближи палец и показалец. - Това ще означава край на кариерата ми, но щом е писано, така да бъде.

Избра си билков чай и докато Лора наливаше водата, попита:

- Грег тук ли е?

- Разминахте се за около половин час.

- Кога ще се върне?

- Мисля, че ще отсъства няколко дни.

Лора ѝ разказа, че след срещата със специалиста си по информационни технологии Грег се втурнал в спалнята да си събира багажа. Споделил, че е излязло нещо, някаква голяма история, която щяла да оправи бизнеса му, и че се налага да отсъства за известно време. Не ѝ казал за какво точно става дума и къде отива, но щял да ѝ се обади при първа възможност и да обясни всичко.

- Това необичайно ли е за него? - попита Нанси.

- Абсолютно.

Лора се разплака и едва сега Нанси осъзна, че очите ѝ са зачервени.

- Разкажи ми, скъпа.

- Имахме проблеми. Мислех си, че нещата започват да се оправят, но може би съм грешила. Сигурно има връзка с друга.

- Разполагаш ли с доказателства?

- Не.

Нанси поклати глава.

- Когато една жена подозира съпруга си в изневяра, тя обикновено рови в имейлите и есемесите му. Правила ли си го?

- Никога не бих си позволила. Ти да не би да си правила това с татко?

Нанси се разсмя.

- Сигурно щях, ако баща ти използваше телефона и компютъра за нещо повече от преспапие. Знаеш ли имейл паролата на Грег?

- Не! - Лора беше ужасена от намека, ала после идеята като че ли ѝ допадна. - Но пък и не мисля, че някога излиза от системата.

- Виж, скъпа, ако искаш да погледнеш, ще дойда да ти окажа морална подкрепа.

- Мислиш ли, че трябва да го направя? - попита Лора.

- Истината ще те направи свободна. Поне така се твърди.

Екранът в кабинета на Грег се събуди от командата на жена му, тъй като тя беше оторизиран потребител на системата. Лора отвори имейл директорията. Както и беше предполагала, Грег не се беше изключил.

Нанси го забеляза незабавно - имейл от Филип! Изломоти „Боже мой!" и Лора отвори съобщението.

Нанси прочете заглавието.

- Криптирано е. - Погледна часовника си. - Било е изпратено преди два часа. От Филип е, но явно и Уил има пръст. Не знам какво означава „латинските очи на Лора", но не ми прилича на нещо, което би излязло от устата на Филип. Трябва да е от Уил.

- Знам какво означава! - сети се Лора. - Когато Грег работеше със своя човек, те ме попитаха как се нарича състоянието ми — нали знаеш, очите ми са с различни цветове. Терминът е на латински - хетерохромия иридум.