Глен Купър - Библиотекарите

А после изведнъж нещата за Грег тръгнаха по неочакван начин. Жителите на Китайския квартал в Ню Йорк започнаха да получават пощенски картички и китайският му сайт буквално пламна. Възползвайки се от ролята му на репортер във „Вашингтон Пост", свързан с разкритията за Зона 51 през 2010 г., „Чайна Тудей" се превърна в основен портал за последните новини и анализи за китайската общност в Америка, както и за много други читатели. Доларите от реклами потекоха и разклатеното му его започна да се стабилизира. Лора забеляза промяната и му каза, че е приятно да не живееш с абсолютен задник. А когато баща ѝ получи инфаркт, Грег се прояви като съпруг и зет на място. Тя съобщи на приятелките си, че бракът им като че ли в крайна сметка ще оцелее.

Лора се прибра у дома, свали подгизналото си палто и седна да види новините.

- Как мина тренировката? - попита я Грег.

- Добре, предполагам.

- Изглеждаш уморена.

- Спах добре. От притеснението е.

- Някакви новини за татко ти?

- Никакви.

- Ник се обади - каза Грег. Синът им, който учеше в подготвително училище в Масачузетс, беше на годините на Филип. Нанси и Лора бяха бременни по едно и също време и на Уил едва не му се наложи да избира на кое раждане да присъства - на първия си син или на първия си внук.

- Всичко наред ли е? - попита Лора.

- Добре е. Просто искаше да знае дали има нещо ново за тях. - След кратко мълчание Грег добави: - Кога се чу за последен път с Нанси?

- Вчера сутринта. Нали ти споменах?

Той кимна, сякаш си спомняше.

- И как каза, че ти се е сторила?

- Притеснена. Не е на себе си от тревога, но не може да убеди шефа си да я пусне в Англия.

- Заради Китай ли? - попита той, посочвайки телевизора.

- Тя е на пангара в Бюрото, Грег! Много добре го знаеш. Цялата история смърди за всеки с изключение на теб.

- Какво означава това? - гневно попита той.

- Извинявай - рече тя. - Не исках да те засегна. Пълна каша е.

- Да.

Тя стана.

- Отивам да си взема душ.

Той явно не беше удовлетворен и се обади след нея:

- Това, че започнах да правя малко пари, не ме превръща в злодей, нали така.

- Както кажеш - въздъхна тя и затвори вратата на спалнята.

Нетпенът на Грег го уведоми за пристигнал имейл. Отначало реши да го пренебрегне, но накрая взе устройството от масичката и му нареди да прочете съобщението.

Дрезгавият женски глас, който бе избрал за гласовите функции, измърка:

- Подател: Филип Пайпър. Относно: Само за теб и за латинските очи на Лора. Съдържание: криптирано. Съжалявам, прочитането невъзможно.

Грег буквално се втурна в кабинета си и отвори имейла на работния си таблет. Съдържанието представляваше бъркотия от машинен код с хедър, заглавна част, в която пишеше: тунелен протокол 1812.

- Какво е това, по дяволите? - промърмори той. Натисна командния бутон на нетпена си и намери работния номер на консултанта по информационни технологии на компанията.

- Здрасти, Нелсън, Грег е.

- Какво става, човече? - разнесе се спокоен глас от мобилния.

- Получих криптиран имейл с нещо на име „тунелен протокол осемнайсет дванайсет". Как да го отворя?

- Това е средство за криптиране с отворен протокол, но е много мощно. Има опити да се забрани, защото разни лоши момчета го използват за лоши работи, но все още е в употреба. Трябва ти ключ, за да го отвориш.

- Какъв ключ? Нямам нищо такова.

- В такъв случай нямаш късмет, човече. Грег повиши тон.

- Нелсън, случаят е спешен, по дяволите. Въпрос на живот и смърт, чаткаш ли? Трябва ми помощта ти.

- Ясно, човече. Защо не ми го препратиш? Ще му хвърля един поглед.

- Няма да стане. Не би трябвало дори да говорим по телефона. Ела при мен.

- В Бруклин?

- Господи, Нелсън, та ти си в Манхатън. Какво толкова?

- Пощенският код е различен, човече.

- Вземи такси. Трябваш ми веднага.

Нелсън Федерман пристигна час по-късно с кисела физиономия на младото си топчесто лице. Грег беше казал на Лора, че го е извикал да му помогне за решаването на някакъв проблем със сайтовете, и тя като че ли прие съвсем нормално присъствието му. Въпреки че стресът до голяма степен блокираше способността й да пише, тя продължаваше да прави опити и се беше изгърбила пред древния си лаптоп.

- Здрасти, Лора - каза Нелсън. - Явно обичаш старомодната клавиатура.

- Не мога да диктувам - отвърна тя. - Прекалено дърта съм, за да променям начина си на работа.

- Последната ти книга много ми хареса. Кога излиза следващата?

Грег прекъсна празния разговор.

- Хайде, Нелсън. Времето е пари - каза той, отведе го в кабинета си и затвори вратата.