Глен Купър - Библиотекарите

Не можеше да разбере защо полицията се бави толкова и не отвръща на огъня, но заповедта явно беше дадена, защото изведнъж полицаите започнаха да се защитават с полуавтоматичните си пистолети и карабини.

- Грег, някой знае за Библиотеката и се опитва да се добере до нея.

Той изглеждаше твърде уплашен, за да вдигне глава.

- Кой? - чу се приглушеният му въпрос.

- Много се надявам да не сме ние.

- Зона петдесет и едно ли имаш предвид?

Тя пренебрегна въпроса му.

- Трябва да измъкнем Филип и Уил от това място.

Уил беше прекарал целия ден закопчан за леглото си с Филип и Ани. Хейвън и Кейша слизаха да им носят храна, Кийлън и Даниъл също им правеха навъсени визити, за да проверят дали са си по местата. На сутринта, докато чакаше реда си за тоалетната, той видя един от писарите, най-възрастния. Старецът погледна през него, сякаш Уил не съществуваше.

През цялата сутрин се опитваше да поддържа духа на Филип, шегуваше се и бъбреше с него и Ани, но момчето като че ли само ставаше по-сприхаво всеки път щом Ани се разсмееше или усмихнеше.

После Уил даде отбой и се умълча. Докато Филип и Ани дремеха, той се взираше в часовника си и броеше часовете до пет следобед.

- Чухте ли това? - попита той и погледна към тавана.

Макар и приглушено, разпозна продължителното неравномерно стакато на полуавтоматичните оръжия. Водеше се престрелка.

- Започна се - каза Ани и се надигна. - Идват да ни спасят.

- Мислиш ли? - усъмни се Уил. - Не чувам стрелба на пушки от къщата.

- Какво става тогава?

- Нямам идея, но не ми харесва. Почти пет е. Надявам се Кейша да е добре, иначе ще загазим лошо.

Филип се опитваше да не изглежда уплашен, но Уил виждаше, че го е страх.

- Спокойно, хлапе - каза му той. - Ще се измъкнем живи и здрави от това и ще имаме да разказваме страхотни истории на майка ти.

Полицаите се хвърлиха да търсят прикритие, когато куршумите започнаха да се забиват във вратите на автомобилите и в околните дървета. Невъоръжените служители на общинската полиция можеха само да треперят и да се опитват да оцелеят, докато екипът от специалните части посрещаше невидимия противник и стреляше напосоки нагоре по склона.

В командния микробус заместник-началникът извика на шофьора да премести колата нагоре по пътя, но когато онзи зае мястото си зад волана, един куршум пръсна предното стъкло и главата му.

Двама от МИ-5 се хвърлиха в микробуса и запълзяха към началника, който също се беше проснал долу със залепен за ухото мобилен.

- Прехвърлят ме от кабинет на кабинет в Министерството на отбраната. Като че ли никой нищо не знае! - изрева Рааб.

- Очаквам обаждане от нашата централа - каза човекът от МИ-5. - Те също не знаят нищо. Поисках спешно подкрепление от всички специални екипи в радиус от сто километра, но ще мине време, преди да пристигнат.

Поредният едрокалибрен куршум пръсна последното оцеляло стъкло на микробуса.

Човекът от МИ-5 изпълзя по-близо до Рааб.

- Ако не се измъкнем оттук, с всички ни е свършено.

Най-оглушителният звук, който бяха чували някога, накара всички около фермата да се проснат по корем и да запушат уши. Сякаш милион гърла пищяха едновременно.

Три F-35C „Лайтнинг II" на Кралските военновъздушни сили профучаха само на 200 метра над земята.

Приближиха с Мах 1.2 от Стейнмор Гап и се понесоха на юг директно над хълмовете Деветте пряпореца и Високия трон.

През частицата от секундата, необходима да прелети над фермата, водещата машина направи сто инфрачервени снимки с изключително висока резолюция и докато самолетите завиваха за второ минаване, изображенията вече бяха прехвърлени на командните екрани в базата им в Булмър, Нортъмбърленд, както и в Министерството на отбраната в Лондон.

Капитанът на групата Майк Роджърс беше във връзка с Уайтхол. Началникът на Генералния щаб генерал Робърт Сандейдж стоеше зад техниците рамо до рамо с министъра на отбраната Джордж Котинг.

- Виждам около дузина неприятели на три, три, седем - каза Роджърс, имайки предвид номера на широкоъгълното изображение.

- Да, така е - съгласи се Сандейдж. - Били са спуснати по някакъв начин. Открихте ли нещо?

- Момент, сър - отвърна Роджърс. - Получихме серия сигнали.

Линията замлъкна за няколко секунди, след което Роджърс възкликна развълнувано:

- Вижте образ седем, три, две!

Техникът зареди съответната снимка. На нея се виждаше хеликоптер, увиснал над склона на Високия трон.

- Чий е? - попита министър Котинг.