Глен Купър - Библиотекарите

- Не е номер.

Кейша прибра пистолета.

- Добре тогава, да вървим.

Уил намигна окуражаващо на Филип и я последва навън.

Прекосиха празното спално и стигнаха склада. При стълбите Уил усети сърцето си. Биеше здравата. Преди няколко месеца беше пострадало сериозно и още бе слабо. А ето че сега минаваше през най-мъчителните дни в живота си. Ако успееше да преживее всичко това, определено трябваше да прати огромен букет на кардиоложката си в Маями.

Изкачиха стълбите бавно, като се ослушваха за полиция или военни от другата страна на капака. Беше тихо. Уил дръпна резето и бутна капака.

Той се повдигна на няколко сантиметра.

Беше тъмно, но успя да различи чифт мокасини на няколко стъпки от него. Обичайният стил на Грег.

Уил отвори капака напълно, остави го да падне на земята и изкачи още няколко стъпала, така че торсът му се подаде над отвора.

Наистина беше Грег, който примигваше в тъмното към него.

- Той тук ли е? - обади се Кейша няколко стъпала по-долу.

Уил не ѝ обърна внимание.

- Грег, мой човек! Успял си!

Преди Грег да успее да отговори, Уил забеляза още някого зад него. Напрегна се. Едва след това я позна.

Нанси излезе на светло и се втурна към него, падна на колене и го целуна.

- Кой е там, по дяволите? - гневно извика Кейша. - Кажи ми! Ще стрелям!

Озовал се между жена с пистолет и съпруга, която досега бе далеч от ума му, Уил за миг изгуби дар слово.

- Всичко е наред, Кейша. Това са Грег и жена ми.

- Пусни ме да мина - каза Кейша.

Уил се изкачи в хангара и направи място на Кейша.

Нанси изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се хвърли към оръжието на Кейша, но Уил успя да я спре.

- Нанси, спокойно - каза той. - Да идем при Филип, става ли? Трябва да си поговорим за ситуацията. - Обърна се към Грег. - Господи, Грег, предупредих те да не казваш на Нанси. Тоест радвам се да те видя, Нанси, но не исках да усложняваме нешата. И без това положението е достатъчно сложно.

- ФБР не знае, Уил - рече тя. - Дойдох на своя глава. И Грег не ми е казвал нищо. Сама научих.

Уил беше слисан. Обърна се към Кейша и погледна пистолета в треперещата ѝ ръка.

- Не е точно както ти обещах, но това не променя нищо. Нанси може да помогне. Тя ще ни помогне да се оправим. - Погледна навън в тъмното. - Да слизаме по-бързо и да се захващаме за работа, преди да са ни забелязали. Някой е атакувал. Някой вече се опитва да ви отнеме Библиотеката.

- Кой? - попита Кейша. - Кой го е направил? Британските власти ли?

- Не - отвърна Нанси. - Британската армия ги спря. Бяха китайци.

- Китайци ли? - изуми се Уил и през ума му минаха куп епитети. - Те пък какво търсят тук, по дяволите?

- Не знам - каза Нанси. - Но съм сигурна, че в момента много хора се побъркват да търсят отговора.

Уил се обърна към Кейша и я помоли да прибере оръжието. Тя поклати тъжно глава и тръгна надолу по стълбите.

- Хайде слизайте. Ще стане мазало, когато Даниъл разбере. Последният да затвори капака.

Докато се спускаха под земята към склада, Уил хвана ръката на Нанси и я стисна силно.

- Филип добре ли е? - прошепна тя.

- Добре е - отвърна той. - Ако бях сам, щях да рискувам да се измъкна. Но с него...

- Слава Богу, че не си бил сам - рече тя. - Какво е това място?

- Дълго е за обясняване. Хайде да започнем с Филип.

Грег вече снимаше с нетпена си лавиците на склада. Кейша забеляза проблясъците на светкавицата и понечи да протестира, но Уил я спря.

- Трябва да направи снимки, Кейша. Това беше част от плана, забрави ли?

Тя премълча и продължи към отсрещния край на помещението.

- Коя е тя? - прошепна Нанси.

- Майката на момичето, което е убедило Филип да дойде тук.

- Май прави всичко, което ѝ кажеш - отбеляза Нанси.

Уил подбра внимателно думите си:

- Успях да я убедя, че интересите ни са общи.

Нанси се усмихна.

- Не се и съмнявам.

Влязоха в спалното.

Грег явно разбра целта на леглата, защото незабавно започна да ги снима.

- Добре - рече Уил. - Хвани ги в общ план.

Нанси също разбра.

- Господи, Уил, да не искаш да кажеш, че операцията е активна?

- Да. Абсолютно активна.

- Къде са те? - попита Грег.

- Наблизо. Скоро ще ги видим.

От ограденото с параван помещение се лееше светлина. Нанси сякаш усети, че синът ѝ е там, защото се затича пред Уил и въпреки протестите на Кейша отвори вратата.

Преди да я настигне, Уил чу „Мамо!", последвано от плача на Нанси от облекчение и гняв при вида на сина ѝ, мръсен и закопчан за леглото.

Уил, Грег и Кейша влязоха в малкото повещение.