Глен Купър - Библиотекарите

– Доктор Розенберг. Освен ако не я смяташ за някаква досадна тъпачка заради това, че се държи официално.

Той се усмихна.

– Виждаш ли, пак спорим. Също като преди.

– Липсваше ми.

Той кимна и я засипа с въпроси:

– Как я караш? Къде си отседнала? Къде е Филип?

– Опитвам се да държа всичко под контрол, особено Филип. Той отново тръгна на училище, в момента е в къщата на Анди. Родителите на Анди са страхотни. Аз пък съм отседнала в един хотел наблизо.

– И си в отпуск.

– Такъв беше планът, но отиде по дяволите. Имаме доста работа. Координирам нещата оттук през отдела в Маями. Сутринта се обадих на Филип да му кажа новината. Ще пристигне следобед с Лора и Грег.

– Лора добре ли е?

– На два пъти идва тук. Беше се поболяла от безпокойство.

– А Ник?

– И той е добре. Ходи на училище.

Нанси стисна зъби. Уил добре познаваше това изражение.

– Какво има? - попита той.

– Не искам да започвам с неприятни неща точно в такъв момент, но преди Филип да е дошъл, искам да ти кажа, че беше доста объркан.

Уил зачака подробностите.

– Става въпрос за обстоятелствата около инфаркта. Парамедиците те открили с две млади жени на моторницата на Бен Патерсън.

Уил трескаво затършува в паметта си, не откри нищо и предположи най-лошото.

– Господи. Аз...

– Не ми се извинявай, Уил. Не искам това. Просто искам да бъдеш по-деликатен към чувствата на Филип. Емоциите направо го раздират напоследък.

Уил се надигна за още една прегръдка.

– Кълна се, Нанси, че докато сме на тази земя, ще бъда по-добър.

Донесоха му малка торта с една-единствена свещичка с батерия - истинските бяха забранени в богатото на кислород интензивно отделение.

Сестрите нагласиха Уил в собствените му, вече доста широки дрехи и го настаниха в количка, за да може да посреща по-удобно посетители. Остана си свързан към системи и монитори и му беше нужна тръбичка за кислород в ноздрите, но за изненада на всички, които бяха станали свидетели на комата му, изглеждаше почти наред.

Макар че гласът му бе дрезгав, устните - напукани и намазани с вазелин, а цветът на кожата му бе придобил жълтеникав оттенък, в очите му се виждаха старите искри, а ъгълчетата на устата му бяха повдигнати в характерната му усмивка на самоирония.

Лекарите ограничиха свиждането до двайсет минути. Нанси, Грег и Лора се суетяха малко непохватно около него, а Филип се спотайваше на прага.

Лора така и не бе успяла да порасне и си оставаше все същият волен дух. Беше дете на цветята от новия век, обличаше се в дълги памучни рокли, макар в разпуснатата ѝ коса да се виждаха сиви кичури. Беше писателка с постоянни почитателки, които споделяха начина ѝ на мислене и си падаха по историите ѝ за смахната любов, раздели и промени. Това, че е дъщеря на Уил Пайпър, не бе навредило на кариерата ѝ; някои от почитателите ѝ прелистваха книгите ѝ като свещени писания, търсейки скрити намеци за истината за 2027 г. - тема, която ѝ беше от любимите.

Синът ѝ Ник беше единственото ѝ дете, с няколко месеца по-голям от Филип. Това, че синът и внукът на Уил бяха връстници, винаги бе източник на известно напрежение в семейството. Лора изобщо не спестяваше мнението си, че Ник е изтеглил късата сламка и е бил лишен от всеотдайното внимание на дядо си. Въпреки това Уил искрено харесваше хлапето и го намираше за по-приемливо другарче за риболов от сина си при редките посещения на Ник във Флорида. Срещите им обаче оредяха, след като внукът му постъпи в интерната в Ню Хемпшър.

Зетят му, Грег Дейвис, си бе все така сериозен и по време на свиждането двамата мъже размениха само една задължителна прегръдка и няколко думи. Предубеждението беше до голяма степен едностранно - Уил никога не си беше падал особено по него, но и определено не можеше да се каже, че не го понася. Щом Грег беше добър за дъщеря му, това беше достатъчно.

Трудностите се криеха в хроничното разочарование на Грег и убеждението му, че кариерата му би могла да разцъфне, ако Уил му беше помогнал мъничко повече.

Самият Уил винаги бе отхвърлял категорично тази идея. Нима не му беше осигурил най-голямата сензация на века през 2011 г., когато Грег беше все още младши репортер във „Вашингтон Пост“? Нима Грег не се прочу моментално като журналиста, който пръв съобщи за съществуването на Библиотеката на Вектис в Зона 51? Нима не беше спечелил „Пулицър“? Уил ли беше виновен, че плановете на Грег да напише книгата на книгите за Библиотеката бяха попарени от Върховния съд, който нареди на вестника да сложи край на публикациите, да върне изпиратстваното копие на американската база данни на правителството и да спазва споразумението за неразпространение на информация? Уил ли беше виновен, че издателите буквално се биеха за правата върху неговата книга за случая „Апокалипсис“?