Глен Купър - Библиотекарите

Той с мъка си възвърна дар слово.

- Как е възможно това?

- Ръцете на онези, които са написали книгите, са били водени от Бог. Ето как.

- Просто не мога да повярвам. Това е невъзможно.

- Ще ви покажа още - рече тя. - На коя дата сте роден?

- На седемнайсети януари хиляда седемстотин и шеста.

- Тогава да идем да ви открием.

Върнаха се назад и десет минути по-късно Франклин се взираше в собственото си име.

Бенджамин Франклин NATUS 17януари 1706

Нямаше къде да се седне, затова той просто се отпусна на каменния под и направи знак на Абигейл да седне до него.

- Трябва да ми кажеш всичко. Имам толкова много въпроси, че не знам откъде да започна. Откъде знаеш за съществуването на тази библиотека?

- Знанието за Библиотеката на Вектис се предава в семейството ми. Бях сигурна, че я има, но се страхувах, че няма да мога да я открия.

Лицето му се бе зачервило и той започна да изстрелва въпросите един след друг.

- Откъде знае семейството ти за това място? Какво знаеш за хората, които са написали тези книги? Каква част от бъдещето е предсказана? Защо...

Тя го прекъсна.

- Моля ви, господин Франклин, успокойте се, че ще ви стане зле. Ще ви разкажа всичко, което знам.

Когато приключи с разказването на устно предаваната история, Абигейл беше с приповдигнат дух, а Франклин изглеждаше изтощен. Беше извадил бележника, с който не се разделяше, и забързано си водеше бележки. Когато най-сетне остави молива, бе изписал думи като манастир Вектис, монаси, Орден на имената, писари, рижа коса, Клариса Лайтбърн, Пин.

Вдигна уморено глава.

- Цял живот изучавам света на природата, създаден от Бог. Винаги съм се възхищавал безкрайно на делото на Твореца, но сега разбирам абсолютно ясно, че Той държи здраво поводите на фундаменталните елементи на нашата съдба. Това наистина буди страхопочитание.

Абигейл кимна в знак на съгласие.

- Скъпо момиче, да не искаш да кажеш, че тази библиотека продължава да расте в дома ти в Иоркшър? -попита Франклин.

- Да - отвърна тя. - Точно затова сс махнах оттам.

- Обясни ми.

- Дойде времето да родя един от тях.

- А, сега разбирам - добродушно я погледна Франклин. - Но въпреки това сега искаш да се върнеш.

- Изобщо не трябваше да бягам - рече Абигейл. - При барона видях и правих много по-лоши неща, като онези в пещерите.

- Разбирам. - Франклин стана и закуцука на болния си крак. - Абигейл, скоро трябва да напусна Англия, но ще те отведа в Иоркшър. Ще наема най-добрата карета и най-силните коне. Ученият в мен не може да устои на изкушението да види тези създания в плът и кръв. Трябва обаче да свършим нещо друго тук.

Тя го погледна щастливо.

- Какво? Само кажете.

- До коя година стига тази библиотека?

- Нашата започва от две хиляди двайсет и седма, така че тази вероятно е дотогава.

- Боже мой! - възкликна Франклин. - Толкова далеч в бъдещето. Направо не знам какво да кажа. Моят интерес обаче е далеч по-скромен. Трябва да надникна в съвсем близкото бъдеще.

С тези думи той написа нещо на нова страница в бележника си и откъсна листа.

- Виж, Абигейл, в Америка стават важни неща. Другарите ми се готвят за война с Англия. Скоро във Филаделфия ще се проведе Вторият континентален конгрес и се надявам да стигна навреме, за да участвам в него. Ще ме търсят за съвет. Дали да продължим с приказките, или да посегнем към оръжието? Можем ли да победим, или със сигурност ще изгубим? Имам идея, която може да ми помогне неимоверно. На този лист съм записал имената на най-големите политици в Америка. Макар задачата да ми тежи страшно, датите на смъртта им могат да ми кажат много неща.

Той ѝ показа написаните имена:

Джон Адамс

Томас Джеферсън

Джордж Вашингтон

Александър Хамилтьн

Джон Джей

Джеймс Медисьн

Подаде ѝ листчето.

- Да действаме колкото се може по-бързо. Започваме от днешната дата и продължаваме напред. Ще си разделим работата. Аз поемам датите на смъртта на тези господа за седемдесет и пета и ще продължа напред с нечетните години. Ти започни от седемдесет и шеста и проверявай четните. Нали разбираш? Ако намериш някое име, извикай ме незабавно.

Нужни бяха малко повече обяснения, но след като Абигейл схвана идеята, двамата се разделиха и започнаха да свалят книгите от лавиците.

Минаха часове. В мрака на залата Франклин нямаше как да знае, че нощта отдавна е отминала. Погълнат от работа, той изгуби представа за всичко около себе си, само погледът му се плъзгаше по безкрайното море от души, търсейки интересуващите го имена.