Глен Купър - Библиотекарите

Със завързани очи и в шок, Мелроуз и Ани бяха поведени надолу по тайното стълбище. Кейша вървеше пред тях. Долу тя отвори голяма тежка врата, която водеше направо в Библиотеката от другия край на спалното и помещението на писарите.

Ани не видя нищо от хранилището, нито книгите от 2027 г., нито безкрайните рафтове. Продължаваше да говори на Мелроуз, да му повтаря, че всичко ще бъде наред, че трябва да се държи. Единственият му отговор обаче беше пъшкане и стонове.

Макар изобщо да не му се искаше да се откъсва от четивото си, Уил остави дневника на Франклин веднага щом чу приглушените гърмежи.

Бенджамин Франклин във Вектис! Какво е открил там?

Трябваше да спре. Това беше изстрел. Тежката кавалерия бе пристигнала.

Скри томчето под дюшека и събуди Филип.

- Разтъркай очи, хлапе - каза той на момчето. - Спасителният отряд май е горе.

Вторият приглушен изстрел потвърди предположението му.

Седнаха закопчани за леглата си и зачакаха трепетно. Накрая чуха приближаващи гласове, но не откъм склада, а откъм преддверието, водещо към помещението на писарите и Библиотеката. Вратата се отвори и на прага се появи Кейша. Уил моментално разбра, че нещо страшно се е объркало и че спасението отпада като опция.

Опита се да стане, забравяйки за момент, че е закопчан за леглото.

- По дяволите! - изруга той.

Филип беше шокиран при вида на ранените пленници.

- Татко?

- Всичко е наред, Филип.

Ани обърна глава към Уил, макар да не можеше да го види.

- Уил? Ти ли си?

- Аз съм. Ранена си. - По крака ѝ се стичаше струйка кръв. - Кейша, освободи ме да помогна.

Кийлън възрази, но Кейша изпълни молбата му.

- Да не направиш някоя глупост - умолително му прошепна тя. - Вече има един мъртъв.

Уил се изправи и колкото можеше по-внимателно махна тиксото от очите на Ани. Тя се огледа уплашено и забеляза редиците празни легла.

- Какво е това място?

- После - отвърна Уил. Без да иска разрешение, той вдигна полата ѝ, за да огледа раните. - Сачми. Кейша, донеси чисти превръзки и спирт. А също кибрит и пинцети.

- Добре съм - каза Ани. - Той се нуждае от помощ.

- Кой е той? - попита Уил.

- Шефът ми.

- А кой е бил убит?

- Името му е Мичъл - съкрушено рече тя. - Агент.

С помощта на мръщещия се Кийлън положиха Мелроуз на едно легло. Той незабавно се сви на кълбо и застена още по-силно.

- Някой знае ли, че сме тук? - обърна се Уил към Ани.

- Млък! - заповяда Кийлън.

- Кийлън, качвай се горе - намеси се Кейша. - Имаш работа за вършене. Ендрю, иди с него и донеси спирт, превръзки и всичко, което поиска Уил.

- Първо трябва да ги закопчаем, Кейша - настоя Кийлън.

- Няма къде да избягат. Вратите са заключени, аз съм при тях - отвърна тя.

- Не е достатъчно - изсумтя Кийлън. - Ендрю, вземи пушката и застреляй всеки, който се опита да направи някоя глупост. Аз ще донеса нещата.

Младежът кимна мрачно и взе пушката от чичо си, но когато Кийлън излезе, Кейша му нареди с авторитета на майка да държи оръжието с дулото към земята.

Ани най-сетне успя да отговори на въпроса на Уил:

- Другият ни агент, Дейвид, успя да се измъкне. Фермата ще бъде пълна с полицаи след по-малко от час.

Двамата коленичиха над Мелроуз, но Кейша беше онази, която махна кърпата. Мелроуз зае защитна позиция и вдигна ръце да се съпротивлява, смотолеви нещо, но внезапно притихна, сякаш силите му се изчерпаха напълно. Окото му беше подуто, кървящо и затворено, а бузата му беше кърваво месо.

- Трябва да иде в болница, Кейша - рече Уил. - Не можем да се справим с подобни рани. Някоя сачма може да е попаднала в мозъка му.

- Не! - отсече тя. - Никакви болници. Ще трябва да се оправяме тук.

Уил мислеше бързо.

- Виж, Кейша, разполагате със съвсем малко време преди да дойде полицията. Отнесете го горе и го оставете край пътя. Те ще го намерят и ще се погрижат за него. Разполагате с предостатъчно заложници. Един повече или по-малко е без значение.

Тя тутакси прие предложението му.

- Ендрю. Иди и кажи на Даниъл или Кийлън да дойде и да помогне. Ще направим това, което предложи Уил.

Младежът се намръщи.

- Но чичо Кийлън каза...

- Не ме интересува какво е казал! Ще слушаш майка си!

Ендрю не помръдна и леко надигна пушката.

- Уил, обещай, че няма да направиш някоя глупост, докато Ендрю е навън.

Уил искрено обеща и Ендрю с неохота излезе.

Кръвта потече по-силно през клепача на Мелроуз. Кейша се изправи. В склада имаше чисти кърпи и тя отиде да вземе няколко.

Уил видя, че Ани се тресе на пристъпи. Взе одеялото от леглото си, загърна я с него и я прегърна, за да я стопли.