Глен Купър - Библиотекарите

- Съжалявам, че ти вързах тенекия - рече той. -Трябваше да го направя, за да намеря Филип.

- Здравей, Филип - немощно поздрави тя.

- Здрасти - отвърна момчето и се намръщи.

- Какво правят те тук? - попита Ани.

- По-късно ще ти обясня. А сега да помислим как да се измъкнем от тази каша.

Ани най-сетне престана да се владее и се разплака, като се извиняваше между хълцанията, че един обучен агент не бива да се държи по такъв начин.

- Всичко е наред - успокои я Уил и целуна косата ѝ. - На първо място си човешко същество, а не агент.

- Татко, тук съм - раздразнено се обади Филип. Уил се усмихна. Момчето защитаваше честта на майка си. Това му харесваше.

- Спокойно, хлапе - рече той и вдигна безимения си пръст. - Халката си е на мястото и майка ти е номер едно.

Кейша забърза обратно през спалното с няколко бели кърпи и сложи едната върху окото на Мелроуз.

- Кейша, всичко приключи - тихо рече Уил. - Наистина съжалявам, че се стигна дотук. Знам, че това е делото на живота ти, и разбирам колко важно е това за теб, но нещата вече излязоха от контрол. Трябва да ни пуснете. Трябва да се предадете. Заради Хейвън, заради теб, заради цялото семейство. Ако не го направите, всичко ще завърши зле.

Устната й трепереше.

- Ами Библиотеката? - посочи тя към помещението на писарите. - Ами те?

- Честно казано, не зная - призна Уил. - Ще направя всичко възможно, но както ти казах, нещата вече не са във ваши ръце.

- Знам - рече Кейша с горчива тъга, от която сърцето на Уил се сви. - Винаги съм го знаела.

- Откъде? - попита той.

- Виждам някои неща - тихо рече тя. - Отделни образи от бъдещето. Не като тях, разбира се, но виждам.

Уил погледна червената ѝ коса и в главата му нещо изщрака. Спомни си какво беше открил преди години в Кантуел Хол в Англия. Нострадамус е имал червенокоса майка, някоя си Гасонет, с произход от Вектис. Един от редките случаи, когато от връзката между писар и млада жена се ражда момиче. Червенокосо момиче с ясновидска дарба.

Усмихна ѝ се и тя отвърна на усмивката му.

- Да - рече тя. - От тяхното потекло съм.

- Как свършва това, Кейша?

- Не знам със сигурност, но въпреки това не мога да ви пусна. Даниъл няма да позволи, а аз съм му жена. Решението е негово.

Кийлън и Ендрю се върнаха и Кийлън дръпна Кейша в другия край на спалното. Двамата размениха остри думи, но когато се върнаха, Кийлън и Ендрю изправиха Мелроуз на крака и го помъкнаха към склада.

Кейша отиде при Уил.

- Ще направят каквото предложи. Ще го оставят при пътя. Трябва да ви закопчая с дамата. Обещах. Ще донеса аптечка и ще се погрижим за раните ѝ. Само съдействайте, става ли?

- Можем да се справим с нея! - извика Ани. - Тя е невъоръжена!

- Не мога да рискувам Филип да пострада - отвърна той. - Остави я да ни закопчае.

Когато Кейша излезе, Ани попита от леглото си:

- Някаква библиотека ли спомена тя? Какво искаше да каже?

- Тези хора са библиотекари - отвърна Уил. И в тишината на стаята ѝ разказа какво има от другата страна на вратата.

Час по-късно той беше единственият буден. Филип отново беше задрямал, а Ани, която изпи няколко уискита, за да понесе ваденето на сачмите, също се беше отнесла. Уил напрягаше слух за някакви признаци, че полицията идва, но не чу нищо.

Разполагаше с време, любопитството го гризеше и затова той бръкна под дюшека, извади дневника на Франклин и зачете отново.

Нищо от досегашния ми опит не би могло да ме подготви за гледката, на която се натъкнах в онази съдбовна нощ. На светлината на фенера на Абигейл се разкри странна Вселена. Сякаш бях открил пещерата на Аладин, макар богатствата в нея да бяха далеч по-големи от цели купища злато, сребро и бижута. Бидейки стар печатар, направил своето състояние от ръкописи, за мен бе неизразима радост да открия най-голямото съкровище, известно на човека, между Кориците на прекрасно подвързани книги.

Когато и двата му крака стъпиха на земята, Бенджамин Франклин се озова насред дебели книги в кожени подвързии, потопен в аромата на животинска кожа. Абигейл стоеше до него и държеше високо вдигнатия фенер.

- Ето, нали ви казах - гордо рече тя. - Казах ви.

- Каза ми, че ще открия доказателство за съществуването на Бог, дете. Тук обаче виждам единствено голяма библиотека под земята.

- Това не е обикновена библиотека, господин Франклин. Вземете някоя книга. Вижте какво пише вътре.

Той се пресегна напосоки към книгите на нивото на очите си и измъкна една от лавицата. Върху гръбчето имаше гравирана година: 1324. Отвори я и гръбчето изскърца, сякаш книгата се отваряше за първи път. Сети се, че е без очила, подаде книгата на Абигейл и затърси кутийката. След като нагласи телената рамка на носа си, взе книгата и погледна страницата.