Глен Купър - Библиотекарите

- Е, не е идвал.

Мелроуз пристъпи напред и вирна брадичка.

- Вижте какво, госпожо Лайтбърн, това е важен въпрос за властите и дойдох тук чак от Лондон, за да го разреша. Бихме искали да претърсим района, за да сме сигурни, че господин Пайпър не е тук.

- Казах ви, че го няма - грубо отсече Кейша. - Това не ви ли стига?

- Не намеквам, че не ни казвате истината, госпожо, но ако ми плащаха по един паунд за всяка лъжа, която са ми казвали по време на работа, досега да съм натрупал състояние. Не мога да напиша в доклада до началника си, че просто съм приел показанията на разпитвания. Настоявам да ни позволите да огледаме.

Бузите на Кейша пламнаха.

- Аз пък ви казвам не! Вървете си.

- Роб, остави ме да поговоря с госпожата насаме, става ли? - обади се Ани.

Мелроуз се вцепени и я игнорира.

- Вижте, можем да направим това или по лесния начин, или по трудния. Или ще ни позволите доброволно да претърсим собствеността ви, или в най-скоро време ще се върнем с разрешително и с местната полиция. Ако тогава окажете съпротива, ще се озовете в затвора.

Даниъл Лайтбърн се втурна към тях от стълбите, като размахваше пушка.

- Идвате в имота ми и започвате да заповядвате? - яростно изкрещя той. - Заплашвате, че ще ни тикнете зад решетките? Няма да се получи, господинчо.

Мичъл посегна към пистолета под сакото си и се премести, за да защити Ани и Мелроуз. Беше работил като бодигард в Службата за защита на Короната и вероятно действаше напълно инстинктивно.

За част от секундата в помещението се възцари тишина, докато Ани не видя омразата и решимостта на лицето на Даниъл.

- Не! - изкрещя тя.

Пушката беше заредена с 8-и номер сачми за птици. Изстрелът разкъса гърдите на Мичъл, пронизвайки сърцето и белите дробове. Тялото му пое повечето сачми, но не и всички. Мелроуз беше улучен от половин дузина в лявата буза и окото и рухна на пода, като се гърчеше в агония. Мичъл остана да се олюлява няколко мига като отсечено дърво, преди гравитацията да си каже думата, след което падна мъртъв отгоре му.

Ани получи две сачми в десния крак, но не обърна внимание на изгарящата болка и се отпусна на колене, за да се погрижи за ранените.

- Викнете линейка! - извика тя. - Веднага!

Двама мускулести младежи, братята на Хейвън, се втурнаха по стълбите на помощ на баща си.

Даниъл презареди пушката и отново я насочи към Мелроуз и Мичъл.

- Никакви линейки! Момчета, вземете им оръжието. Кейша, погрижи се онзи да млъкне и да спре да кърви. Свалете ги долу.

Хейвън беше на стълбите и плачеше при вида на касапницата; зад нея опулено гледаха двете ѝ по-малки братовчедки, които като че ли още нямаха десет. Кейша им нареди да се приберат в стаите си, след което коленичи до Ани с кърпа, която притисна в окървавеното лице на Мелроуз.

Агентът, който беше останал при автомобила, чу стрелбата и започна да отваря вратата.

Преди кракът му да стъпи на земята, друг гърмеж разцепи въздуха и сачмите затракаха по вратата. От крака и хълбока му потече кръв. При вида на едрия мъж, готвещ се за втори изстрел, агентът превключи на задна и даде газ надолу по пътеката.

Кийлън стреля отново, пръсна предното стъкло и за малко не улучи обезумелия шофьор, който стигна шосето и превключи на предна. С изкривено от болка лице той се понесе с пълна скорост към Къркби Стивън, като в същото време се свързваше със службите за бързо реагиране.

От поста си от другата страна на пътя Кени и хората му гледаха изумено разиграващата се сцена. Гърмежът от къщата се чу ясно и Кени незабавно го разпозна.

- Стреля се - констатира той.

- Какво правим, шефе? - попита Лопес, когато Кийлън атакува шофьора.

- Това не е нашата престрелка, господа. Ние сме платена публика. Едно ще ви кажа обаче. Доволен съм като кърлеж на тлъсто куче. Това означава, че Пайпър е тук. Тези кучи синове свършиха черната работа вместо нас.

Вътре цареше хаос. Братята на Хейвън отметнаха чергата в задната стая и вдигнаха някакъв капак, разкривайки стръмно стълбище, което се спускаше надолу в земята. Даниъл раздаваше заповеди.

Мъртвецът да бъде отнесен в плевнята. Да вържат очите на Ани. Да превържат главата на Мелроуз. Задъханият Кийлън се втурна вътре с викове, че шофьорът се е измъкнал.

- Господи, сега какво ще правим? - извика Кейша.

- Не знам - отвърна Даниъл.-Изобщо не знам, мамка му. Момчета, свалете ги веднага долу! Кейша, погрижи се за раните им. И накарай оня да млъкне дори ако се наложи да му видиш сметката. Един или двама мъртъвци, все тая. Кийлън, донеси другите пушки и ги дай на момчетата. Навлякохме си война.