Глен Купър - Библиотекарите

Някакво куче се разлая зад къщата. Уил заобиколи да погледне и видя мъж на трактор в полето зад плевнята. Покатери се на ниска каменна стена, запази равновесие, замаха и завика. Човекът го забеляза, обърна трактора и потегли към него. В същото време от плевнята се появи жена и го приближи предпазливо.

Фермерът спря трактора до стената и слезе. Кучето беше от неговата страна и с рязка команда стопанинът го накара да млъкне. Беше прошарен тип с раздърпана ватенка и високи кожени ботуши. Уил още беше кацнал върху стената.

- Сляай от дувара, диване! - викна му мъжът.

- Какво каза? - обърна се Уил към Ани.

- Нямам представа.

Жената приближи. Беше горе-долу на възрастта на мъжа и също толкова обрулена от тукашното време.

- Каза „слизай от стената, идиот такъв'' - преведе тя. - Това е частна собственост.

Уил слезе.

- Извинете, госпожо. Питах се дали ще имате минута да поговорим.

- Изгубили ли сте се? — попита жената.

- Не, госпожо. Трябва ми помощта ви. Може ли да поговорим за една минута? Търся сина си.

Фермерът фучеше и крещеше нещо неразбираемо.

- Затваряй си плювалника, Джон - скастри го тя. - Момчето на човека е изчезнало. Връщай се на работа, аз ще се оправя.

Старецът изруга, качи се обратно на трактора и подкара.

Уил извади снимка на Филип от якето си.

- Благодаря ви. Това е синът ми. Знаем, че снощи е бил наблизо.

- Нагоре по този хълм - посочи Ани.

- Какво търси момъкът ви в Молерстанг? - попита жената.

- Не съм сигурен. Мисля, че се е запознал с някакво момиче в интернет.

- Тук няма момичета. Не съм виждала момчето ви. Вие двамата сте първите непознати от доста време насам. През лятото минават туристи, но не и през зимата.

- Някой от съседите ви да е споменавал нещо за момче в района? - попита Уил.

- Нямаме време да си правим седенки. Фермите искат работа.

Ани извади визитка от чантата си.

- Е, ако видите или чуете нещо, бихте ли се обадили?

Жената взе картичката, без да я поглежда.

- Значи не сте куки. Какви сте?

- Куки? - отвърна развеселено Ани.

- Полицаи.

- Не, госпожо. Работя в Службата за сигурност. Идвам от Лондон.

Жената тръгна обратно към плевнята.

- Нищо не знам за момчето.

През останалата част от сутринта резултатът бе същият. По обед бяха обиколили пет къщи, като посрещането варираше от подозрително до открито враждебно. Никой не беше виждал Филип. Две домакинства имаха момичета, които учеха в Къркби Стивън. Уил и Ани оставиха снимките на Филип с молба да се обадят, ако момичетата го разпознаят.

Докато се връщаха към колата, нетпенът на Ани иззвъня. Беше полицай Уилсън, който се връщаше. Бяха претърсвали пасища и хълмове часове наред, без да намерят нито следа.

- Да си намерим някое местенце за хапване? - предложи Ани.

- Предпочитам да продължим.

Тя въздъхна, порови в чантата си и извади шоколад.

- Имам извънреден запас. Искаш ли да си го разделим?

Доядоха шоколада пред входа на фермата Лайтбърн и продължиха нагоре по черния път около хълмчето. което скриваше имота от пътя. Древната сграда приличаше на останалите, които бяха посетили през деня - сив камък, правоъгълна постройка, врата в средата, асиметрични прозорци и стръмен покрив, застлан с плочи. Откъм склона имаше плевня, разположена под прав ъгъл спрямо основната постройка.

Жена на средна възраст с огненочервена коса простираше пране на въжето до къщата. Загледа ги свирепо как слизат от колата.

- Здравейте - извика ѝ Уил. - Бихте ли ни помогнали, госпожо?

- С какво? - отсечено отвърна тя. Беше добре изглеждаща жена на четирийсет и няколко. Можеше да мине и за красавица с малко грим и по-добро облекло.

- Синът ми изчезна. Дошъл е от Америка. Знаем, че снощи е бил наблизо. Мога ли да ви покажа снимката му?

- Вие майката ли сте? - обърна се жената към Ани.

- Не! Малко съм млада за това. От Службата за сигурност съм.

- От Лондон ли?

Ани кимна.

- Значи си имаме янки и жена пазач от Лондон. Какво търси момчето тук?

- Мислим, че се е запознал с местно момиче в интернет - обясни Уил.

Жената остави неокаченото пране в коша.

- Разбирам.

- Имате ли дъщери? - попита Уил.

- Имам.

- Може ли да поговорим с тях?

- Само с едната. На училище е. Вижте, я влезте вътре. Ще ви предложа нещо за пиене и ще разгледаме снимката, но мога да ви кажа още отсега, че не сме виждали никакви американски момчета.

- Първият намек за гостоприемство за днес - прошепна Ани, докато вървяха след жената към къщата.